Именно с този съвет на Ари, звучащ в ушите му, Габриел измина последните крачки, които го деляха от „Лунен танц“. Поколеба се, преди да се качи на борда — дори човек със слаба фигура като неговата щеше да причини леко поклащане на плавателния съд. Следователно бързината и самоувереният му вид щяха да бъдат от решаващо значение.
Алон хвърли последен поглед през дясното си рамо и видя Кристофър да го наблюдава предпазливо през шофьорския прозорец на реното. След това се качи на борда на „Лунен танц“ и се запъти бързо през задната палуба към вратата на главната кабина. Когато стигна дотам, Лакроа вече го чакаше в коридорчето. В ограниченото пространство на яхтата французинът изглеждаше по-едър, отколкото му се бе видял на улицата.
— Какво търсите на моята лодка, по дяволите? — троснато попита той.
— Съжалявам — отвърна Габриел, като вдигна помирително длани. — Казаха ми, че ще ме очаквате.
— Кой ви го каза?
— Пол, разбира се. Той не ви ли съобщи, че ще дойда да ви видя?
— Пол?
— Да, Пол — отговори уверено Алон. — Мъжът, който ви е наел да доставите пакета от Корсика до континента. Той каза, че сте най-добрият, когото е виждал. Каза ми, че ако някога се нуждая от някого за превозване на ценни товари, вие сте човекът, който ще се справи с работата.
Габриел видя как на лицето на французина се изписаха няколко противоречиви чувства: объркване, страх и естествено, алчност. В крайна сметка надделя алчността. Той отстъпи встрани и с движение на очите покани госта да влезе. Алон направи две бавни крачки напред, докато оглеждаше вътрешността на кабината за спортния сак на Лакроа. Той лежеше на една маса до бутилка „Перно“.
— Имате ли нещо против? — попита Габриел, като кимна към отворената врата. — Това не е от нещата, които искам да чуят съседите.
Французинът се поколеба за миг. След това отиде до вратата и я затвори. Алон застана близо до масата, върху която лежеше сакът.
— Каква е работата? — попита Лакроа, обръщайки се към него.
— Много проста. Всъщност тя ще отнеме само няколко минути.
— Колко?
— Какво искате да кажете? — попита Габриел, преструвайки се на озадачен.
— Колко пари предлагате? — каза французинът, като потърка с палеца върха на показалеца и средния си пръст.
— Предлагам ви нещо много по-ценно от парите.
— Какво е то?
— Животът ви — отговори Алон. — Виждате ли, Марсел, вие ще ми кажете какво направи вашият приятел Пол с младата англичанка. Ако не го направите, ще ви накълцам на парчета и ще ви използвам като стръв за рибите.
Израелското бойно изкуство, известно като крав мага, не се отличава с грациозни движения, но пък и то не е създадено от естетически съображения. Неговата единствена цел е да направи безпомощен или да убие противника възможно най-бързо. За разлика от много източни бойни изкуства, то не осъжда използването на тежки предмети за отблъскването на нападател, който ви превишава по ръст и сила. В действителност инструкторите насърчават своите ученици да използват всички предмети, които имат подръка, за да се защитят. „Давид не се е борил с Голиат — обичаха да казват те. — Той е ударил Голиат с камък. И едва след това му е отсякъл главата.“
Габриел избра не камък, а бутилката с перно, която сграбчи за гърлото и метна като кинжал срещу втурналия се към него Марсел Лакроа. Тя съвсем точно удари французина насред челото, отваряйки дълбока хоризонтална рана над ръба на дебелите му вежди. За разлика от Голиат, който начаса се строполил по очи, Лакроа успя да остане на крака, макар че те едва го държаха. Алон се хвърли напред и заби коляно в незащитените слабини на французина. След това го замлати с юмруци в корема, преди да счупи челюстта му с добре премерен удар с лакът. Вторият удар с лакът, нанесен в слепоочието, повали Лакроа на пода. Габриел се пресегна и докосна отстрани шията на французина, за да се увери, че той все още има пулс. След това, поглеждайки нагоре, видя Келър да стои усмихнат на вратата.
— Много впечатляващо — каза той. — Перното бе прекрасен щрих.
11.
В морето край Марсилия
Дъждът спря по залез-слънце, но мистралът продължи да духа безмилостно дълго след като се стъмни. Той свиреше в такелажа на корабчетата, сгушени в Старото пристанище, и се вихреше по палубите на „Лунен танц“, докато Келър умело извеждаше яхтата в открито море. Габриел остана до него на мостика, докато не напуснаха пристанището. След това се спусна по стълбите до главния салон, където Марсел Лакроа лежеше по очи на пода, завързан, със запушена уста и залепени със сребристо тиксо очи. Алон обърна французина по гръб и с едно рязко дръпване отлепи тиксото. Лакроа бе дошъл в съзнание, в погледа му нямаше и следа от страх, а само ярост. Кристофър беше прав. Французинът не се плашеше лесно.