Габриел вдигна поглед към мостика, откъдето Келър наблюдаваше разпита. Англичанина кимна, сякаш искаше да каже, че наистина има подходящо заливче при Капо ди Фено и че сценарият, описан от Лакроа, е напълно правдоподобен.
— Ти кога пристигна на остров Корсика? — попита Алон.
— Няколко минути след полунощ.
— Сам ли беше?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Да, кълна се.
— По кое време остави лодката на брега?
— В два часа.
— Как успя да се върнеш на „Лунен танц“?
— Вървях по водата — подхвърли саркастично французинът — точно като Исус.
Габриел протегна ръка и изтръгна пиърсинга от дясното ухо на Лакроа.
— Това беше просто шега — изпъшка французинът, а от разкъсаната месеста част на ухото му потече кръв.
— Ако бях на твое място — отвърна Алон, — нямаше да си правя шеги с Господ в такъв момент. Всъщност щях да направя всичко възможно да не го ядосам.
Той отново погледна към мостика и видя, че Келър се опитва да потисне усмивката си. После накара Лакроа да опише следващите събития. Французинът каза, че Пол пристигнал навреме, точно в три часа. Лакроа видял само едно превозно средство — малък автомобил, който се заспускал, подскачайки по стръмната пътека, водеща от върха на скалите до залива, само с включени габарити. После чул бръмченето на извънбордовия мотор на гумената лодка да се носи откъм водата. След това, когато лодката се долепила до кърмата на „Лунен танц“, видял девойката.
— Пол ли беше с нея? — попита Габриел.
— Да.
— Имаше ли някой друг?
— Не, само Пол.
— Тя в съзнание ли беше?
— Едва.
— С какво беше облечена?
— С бяла рокля и имаше черна качулка на главата.
— Видя ли лицето ѝ?
— Не.
— Имаше ли някакви наранявания?
— Коленете ѝ бяха ожулени до кръв и имаше драскотини и синини по целите ръце.
— Беше ли вързана?
— Ръцете ѝ бяха завързани.
— Отпред или зад гърба?
— Зад гърба.
— С какво бяха вързани?
— С пластмасови белезници, тип „свински опашки“, много професионално.
— Продължавай.
— Пол положи девойката на дивана в главния салон и ѝ инжектира нещо, за да не вдига шум. След това се качи на мостика и ми каза къде иска да го откарам.
— И къде беше това?
— До приливния канал западно от Сент Мари дьо ла Мер. Там има малко яхтено пристанище. Ползвал съм го и преди. Мястото е отлично. Пол очевидно се бе подготвил.
Друг поглед към Келър. Още едно утвърдително кимване.
— Направо там ли отиде?
— Не — отговори Лакроа. — Щяхме да стигнем до брега посред бял ден. Прекарахме целия ден в морето. После отидохме там около единайсет през нощта.
— Пол през цялото време ли държа девойката в салона?
— Веднъж я заведе до предната палуба, но иначе…
— Иначе какво?
— Инжектираше ѝ нещо.
— Кетамин?
— Не съм лекар.
— Нима?
— Зададохте ми въпрос и аз ви отговорих.
— С гумената лодка ли я откара на брега?
— Не. Аз акостирах в яхтеното пристанище. Там може да се паркира кола точно до кейовата стоянка. Един автомобил вече чакаше Пол. Беше черен мерцедес.
— Какъв модел?
— Е-класа.
— С каква регистрация?
— Френска.
— Празен ли беше?
— Не. Имаше двама мъже. Когато пристигнахме, единият от тях стоеше облегнат на предния капак. Другият седеше зад волана.
— Ти познаваше ли този, който стоеше облегнат на капака?
— Никога дотогава не го бях виждал.
— Но не беше така с мъжа зад волана, нали, Марсел?
— Не — отговори Лакроа. — Зад волана беше Рене Бросар.
Рене Бросар беше гангстер, работещ за просперираща престъпна марсилска фамилия, която имаше международни връзки. Специализирал се бе в силовите дейности: събиране на дългове, налагане на наказания, охрана. В свободното си време работеше като охранител в един нощен клуб близо до Старото пристанище — най-вече защото харесваше момичетата, които идваха там. Лакроа го познаваше от квартала. Също така знаеше телефонния му номер.
— Кога му се обади? — попита Габриел.
— Няколко дни след като прочетох във вестника първата статия за младата англичанка, която изчезнала, докато била на почивка в Корсика. Събрах две и две и си дадох сметка, че тя е девойката, която превозих до пристанището в Сент Мари дьо ла Мер.
— Ти да не си нещо като математически гений?
— Мога да смятам — саркастично отбеляза Лакроа.
— Разбрал си, че Пол има шанс да получи голям откуп от някого, и си поискал част от парите.