— Той ме заблуди за вида работа — каза французинът. — Никога нямаше да се съглася да участвам в отвличане на известна личност за някакви си петдесет хиляди.
— Ти каква сума очакваше?
— Опитвам се да не ми стане навик да преговарям със себе си.
— Умник — каза Габриел, после го попита колко време е чакал Бросар да му върне обаждането.
— Два дни.
— Колко подробно навлезе в темата по време на телефонния разговор?
— Достатъчно, за да стане ясно какво искам. Бросар ми се обади няколко часа по-късно и ми каза да отида в „Бар дю О“ в четири следобед на следващия ден.
— Това е била много глупава постъпка, Марсел.
— Защо?
— Защото, вместо Бросар, там можеше да те чака Пол. И той можеше да ти пусне един куршум между очите, задето си имал нахалството да поискаш още пари.
— Мога да се грижа за себе си.
— Ако беше вярно — каза Алон, — нямаше да бъдеш завързан с тиксо за стол на собствената ти яхта. Но ти ми разказваше за разговора ти с Рене Бросар.
— Той ми каза, че Пол иска да бъда разумен. След това взехме да преговаряме.
— Да преговаряте?
— За цената на моето „обезщетение“. Пол ми направи предложение, а аз му направих контрапредложение. После спорихме известно време.
— И всичко това по телефона?
Лакроа кимна утвърдително.
— Каква е ролята на Бросар в операцията?
— Той е отседнал в къщата, където държат англичанката.
— Пол при него ли стои?
— Никога не съм питал.
— Още колко души има там?
— Не знам. Единственото, което знам, е, че друга жена също е отседнала в къщата, така че да изглеждат като семейство.
— Бросар споменавал ли е нещо за младата англичанка?
— Той каза, че е жива.
— Това ли е всичко?
— Да.
— Докъде стигнаха преговорите ти с Пол и Бросар?
— Тази сутрин постигнахме споразумение.
— Колко успя да изкопчиш от тях?
— Още сто хиляди.
— Кога трябва да получиш парите си?
— Утре следобед.
— Къде?
— В Екс ан Прованс.
— Къде в Екс?
— В едно кафене близо до площад „Генерал дьо Гол“.
— Как се нарича кафенето?
— „Ла Прованс“, как иначе.
— Как се уговорихте да отидете там?
— Бросар трябва да пристигне първи, в пет и десет. От мен се очаква да се присъединя към него в пет и двайсет.
— Къде ще седи той?
— На маса отвън.
— А парите?
— Бросар ми каза, че ще бъдат в метално куфарче.
— Колко незабележимо!
— Изборът е негов, не мой.
— Има ли резервен вариант, ако някой от вас не успее да отиде?
— В „Сезан“ — малко по-нагоре по улицата.
— Колко време ще те чака там?
— Десет минути.
— И ако не се появиш?
— Сделката отпада.
— Имаше ли някакви други указания?
— Повече никакви телефонни обаждания — отвърна Лакроа. — Пол се изнервя от всички телефонни разговори.
— Сигурен съм, че е така.
Габриел вдигна поглед към мостика, но този път Келър стоеше неподвижен — тъмна фигура на фона на черното небе, стиснала пистолет в протегнатите си ръце. Единственият изстрел, приглушен от заглушителя, отвори дупка над лявото око на французина. Алон задържа Лакроа за раменете, докато той издъхна. След това се обърна гневно и насочи собствения си пистолет към Кристофър.
— По-добре махни това, преди някой да бъде наранен — каза спокойно Англичанина.
— Защо го направи, по дяволите?
— Защото ме ядоса. Освен това — добави Келър, като пъхна пистолета си в колана на панталоните си — вече не се нуждаем от него.
13.
Лазурният бряг, Франция
Двамата го изпратиха на дъното на морето в дълбоките води извън Лионския залив и след това се отправиха към Марсилия. Още беше тъмно, когато влязоха в Старото пристанище. Те се измъкнаха от „Лунен танц“ в интервал от няколко минути един след друг, качиха се по колите си и поеха по крайбрежния път към Тулон. Точно преди град Бандол Габриел отби встрани от пътя и разхлаби няколко кабела на двигателя. След това се обади по телефона на компанията за отдаване на автомобили под наем и с истеричния глас на хер Клемп остави съобщение къде може да бъде намерена „повредената“ кола. Като избърса пръстовите си отпечатъци от волана и арматурното табло, той се качи в реното на Келър и в светлината на изгряващото слънце двамата се отправиха на изток към Ница. На улица „Верди“ имаше стар жилищен блок, бял като кост, където Службата поддържаше една от многобройните си френски тайни квартири. Габриел влезе сам в сградата и остана вътре колкото да изтегли от компютъра пощата си, съдържаща копие от личното партийно досие на Маделин Харт, което бе поискал от Греъм Сиймор. Той го прочете, докато Келър караше по автомагистрала А8 към Екс ан Прованс.