— Какво пише? — попита Англичанина след няколко минути мълчание.
— Пише, че Маделин Харт е безупречна. Но ние вече го знаехме.
— Някога и аз бях безупречен. А виж какъв станах.
— Ти винаги си бил негодник, Келър. Просто не си го осъзнавал до онази нощ в Ирак.
— Загубих осем от моите другари, които се опитваха да защитят твоята страна от ракетите „Скъд“ на Саддам — каза Кристофър.
— И ние винаги ще ти бъдем задължени.
Успокоен, Кристофър включи радиото и го настрои на предаваща на английски език станция, базирана в Монако която обслужваше голямата британска диаспора, живееща в Южна Франция.
— Носталгия ли те мъчи? — попита Габриел.
— От време на време обичам да слушам моя роден език.
— Никога ли не си се връщал?
— В Англия ли?
Алон кимна утвърдително.
— Никога — отвърна Келър. — Отказвам да работя там и никога не съм приемал поръчка за британски гражданин.
— Колко благородно от твоя страна.
— В работата си човек трябва да има определени принципи.
— Значи, родителите ти не знаят, че си жив?
— Нямат никаква представа.
— Тогава не може да си евреин — отбеляза Габриел. — Един еврейски син никога не би допуснал майка му да мисли, че е мъртъв. Не би посмял да го направи.
Габриел се върна към последния документ от личното досие на Маделин Харт и го прочете мълчаливо, докато Келър шофираше. Беше копие на писмо, изпратено от Джеръми Фалън до председателя на партията, в което той предлагаше Маделин да бъде повишена като младши експерт в министерството и да бъде подготвена за изборна длъжност. После се вгледа в снимката на младата жена, седяща в едно кафене на открито с мъжа, когото познаваха само като Пол.
Наблюдавайки го, Кристофър попита:
— За какво мислиш?
— Просто се чудех защо една изгряваща млада звезда в управляващата партия на Великобритания споделя бутилка шампанско с първокласен подлец като нашия приятел Пол.
— Защото той е знаел, че тя има връзка с британския премиер. И се е готвел да я отвлече.
— Как е могъл да научи?
— Аз имам своя теория.
— Подкрепена ли е с факти?
— С няколко.
— Тогава е само теория.
— Но поне ще помогне да минава времето.
Габриел затвори папката, сякаш за да покаже, че е готов да слуша. Келър изключи радиото.
— Хората като Джонатан Ланкастър винаги допускат една и съща грешка, когато имат любовна връзка — каза той. — Доверяват се на бодигардовете си, като смятат, че те ще си държат устата затворена. Но те не го правят. Разговарят помежду си, говорят със съпругите си, с приятелките си и със старите си приятели, които са намерили работа в частния охранителен бизнес в Лондон. И не след дълго разговорът стига до ушите на някой като Пол.
— Мислиш, че Пол има връзки с лондонския охранителен бизнес?
— Може да има връзки или пък да познава някой, който е свързан с този бизнес. Все пак това се случва — добави Кристофър, — подобна информация е златна мина за някой като Пол. Той вероятно е поставил Маделин под наблюдение в Лондон и е хакнал мобилния ѝ телефон и електронната ѝ поща. Така е разбрал, че ще ходи на почивка в Корсика. И когато е пристигнала, Пол я е чакал.
— Защо му е трябвало да обядва с нея? Защо да поема риска да покаже лицето си?
— Защото се е нуждаел да остане насаме с нея, така че да може да я хване без проблеми.
— Той я е прелъстил?
— Пол е очарователно копеле.
— Не го вярвам — каза Габриел след минута размисъл.
— Защо?
— Защото в момента на нейното отвличане Маделин е била романтично обвързана с британския премиер. Тя не би била привлечена от някого като Пол.
— Маделин е била любовница на министър-председателя — възрази Келър, — което означава, че в отношенията им е имало много малко романтика. Вероятно е била самотно момиче.
Алон отново погледна снимката, но не се взря в Маделин, а в Пол.
— Кой, по дяволите, е той?
— Със сигурност не е аматьор. Само професионалист може да знае за дон Орсати. И само професионалист би посмял да почука на вратата на дона, за да иска помощ.
— Ако е такъв професионалист, защо му е трябвало да разчита на местни таланти, за да свърши работата?
— Питаш защо не разполага със собствен екип?
— Предполагам, че да.