Алон включи двигателя на скутера, когато Бросар се качи на еспланадата в края на площад „Генерал дьо Гол“, завъртайки бавно глава наляво и надясно като купола на танк, търсещ мишена, която да локализира и унищожи. Наоколо се шляеше привечерната тълпа и Габриел можеше да го изгуби от поглед, ако не беше металното куфарче, което блестеше като наскоро отсечена монета в сгъстяващия се здрач. Когато Бросар стигна до бордюра на кръговото движение, мобилният телефон бе прибран в джоба му и той посегна към дръжката на предната пасажерска врата на черен мерцедес Е-класа седан, който бе паркиран до тротоара. Докато се настаняваше на седалката, едно рено хечбек мина край него и после зави по булевард „Дьо ла Репюблик“. Мерцедесът направи същото десет секунди по-късно. Докато ги наблюдаваше, Алон не можа да сдържи усмивката си за късмета, който извадиха. „Понякога — помисли си той — е по-добре да следиш човек отпред, отколкото отзад.“ Габриел даде газ и се вля със скутера си в трафика, без да откъсва очи от стоповете на мерцедеса. Една грешка. Достатъчна бе само една грешка. Една грешка — и девойката щеше да умре.
Те следваха булевард „Дьо ла Репюблик“ до пътя за Авиньон и след това се отправиха на север. В продължение на около километър и половина край тях се нижеха витрини и светофари, но постепенно магазините преминаха в жилищни блокове и къщи и не след дълго те се носеха с висока скорост по шосе с четири платна. След още километър и половина отдясно се появи бензиностанция. Келър намали, като включи мигача за завиване, и мерцедесът веднага го изпревари. След това, без почти никакво предупреждение, пътят отново се стесни до две платна. Габриел зае позиция на около петдесет метра зад мерцедеса, а Кристофър го следваше.
До това време слънцето бе залязло и есенната нощ се заспуска бързо като завеса на театрална сцена. От тъмнозелени кипарисите край пътя станаха черни, после тъмнината ги погълна. Когато мракът обхвана полето, светът на Алон се сви: бели светлини на фарове, червени стопове, воят на двигателя на скутера, бръмченето на реното на Келър на няколко метра зад него. Очите му бяха вперени в задницата на мерцедеса на Рене Бросар, но в ума си разглеждаше картата на Франция. В тази част на Прованс градовете и селата бяха нанизани плътно едни след други като перлите на огърлица. Но ако продължаха в тази посока, щяха да преминат във Воклюз19. Там, в планинския масив Люберон, селата щяха да оредеят, а теренът щеше да стане пресечен. Точно място, където да я държат, помисли си той. В някоя изолирана къща. Някъде, докъдето се стигаше по един-единствен път. Така щяха да разберат дали ги наблюдават. Или пък дали ги следят.
Те профучаха през покрайнините на незначително градче, наречено Линян. Точно след него мерцедесът спря на пустия, покрит с чакъл паркинг на магазин за градинска керамика, като не остави друг избор на Алон и Келър, освен да го подминат и да продължат напред. Около двеста метра по-нататък имаше кръстовище с кръгово движение. В едната посока бе Сен Кана; в другата, накъдето водеше по-малък път, бе Рон. Давайки знак с ръка, Габриел изпрати Кристофър към Сен Кана. След това, като изключи фара на скутера си, той зави към Рон и бързо потърси подслон в сянката на една стена от сгуробетон. Миг по-късно мерцедесът премина с тихо бръмчене, макар че сега зад волана седеше Бросар, а жената, която Алон за първи път можа да види ясно, се взираше напрегнато в пасажерското странично огледало. Той бързо набра Келър и му съобщи новината. След това се застави да брои бавно до десет и върна скутера обратно на пътя.
По пътя към Рон времето сякаш избледня. Пътното платно се стесни, нощта притъмня още повече, въздухът ставаше все по-студен, докато неотклонно се изкачваха към подножието на Алпите. Непълната луна ту се скриваше, ту изплуваше иззад облаците, като за миг осветяваше пейзажа, а в следващия го потапяше в дълбок мрак. От двете страни на пътя по тъмните хълмове се редуваха в стройни редици лозя като войници, отправили се на война, но иначе земята изглеждаше необитаема. Тук-там едва проблясваше светлинка, а пътят беше пуст, с изключение на черния мерцедес Е-класа. Алон се носеше подире му, а Келър го следваше далеч назад, където не можеше да бъде видян от Бросар. Когато бе възможно, Габриел караше с изключен фар. Брулен от студения вятър и лишен отчасти от възможността да вижда, той имаше чувството, че пътува със скоростта на звука.