Когато наближиха покрайнините на Рон, най-накрая се появиха няколко леки и товарни автомобила. В центъра на града мерцедесът спря пред една колбасарница, в съседство на която имаше хлебарница. Келър отново ги подмина с пълна скорост, но Алон успя да се скрие зад една стара църква. Оттам той видя как жената слезе от колата и влезе сама в двата магазина, а след минути се появи с няколко найлонови торбички, пълни с храна. Тя бе достатъчна да нахрани къща, пълна с хора, помисли си Габриел, като остане нещо и за заложника. Фактът, че бяха спрели за провизии, навеждаше на мисълта, че Бросар не подозира че е следен. Той също така подсказваше, че наближават тяхното местоназначение.
Жената сложи торбичките в багажника, след това, като огледа тихата улица, се настани на предната пасажерска седалка. Бросар подкара колата още преди тя да е затворила вратата. Мерцедесът профуча по централните градски улици и зави към шосе Д543 — двулентов път, който водеше от Рон към язовира в Сен Кристоф. Отвъд язовира бе река Дюранс. Бросар я прекоси в шест часа и половина и навлезе във Воклюз.
Те продължиха на север през живописните селца Кадене и Лурмарен, преди най-накрая да започнат да се изкачват по южните склонове на масива Люберон. В равнинните участъци на речната долина Габриел бе карал на километър или повече зад Бросар, но по криволичещите планински пътища нямаше друг избор, освен да намали разстоянието и да не изпуска от очи мерцедеса. Докато преминаваха през селцето Бюу, го жегна страх, че французинът накрая си е дал сметка за неговото присъствие. Но когато мерцедесът измина с пълна скорост следващите десет километра, без да предприема никакви избягващи маневри, страховете му се уталожиха. Той продължи да кара в нощта, минавайки край каменни стени и гранитни скали, които изглеждаха блестящо бели на лунната светлина, вперил очи в червените стопове на мерцедеса, мислейки за една жена, която не познаваше.
Накрая Бросар зави в една пролука между дърветата, които обграждаха пътя, и изчезна от погледа му. Габриел не посмя да го последва веднага, така че продължи по пътя още километър, преди да завие обратно. Пътят, по който бе поел Бросар, бе само частично павиран и бе широк колкото да минат два автомобила. Той отведе Алон до малка долина, осеяна с различни по големина парчета обработваема земя, разделени с жив плет и групички дървета. В долината имаше три вили — две в западния край и само една на изток, зад бариера от кипариси. Мерцедесът не се виждаше никъде; Бросар сигурно бе изключил фаровете му като предпазна мярка. Габриел изчисли колко време му бе отнело да измине обратно пътя и колко време би отнело на Бросар, за да стигне до всяка от вилите. След това се изправи на стъпенките на неподвижния скутер, като обходи с поглед долината, мислейки си, че в крайна сметка Бросар ще трябва да спре някъде. И когато го направи, стоповете му ще издадат къде е. След още десет секунди Алон спря да гледа вилите на запад, които бяха по-близо до него, и съсредоточи вниманието си върху далечната вила на изток. И тогава видя проблясък на червена светлина като от запалена кибритена клечка. За миг тя сякаш заплува над един от кипарисите като сигнална лампа на върха на кула. След това светлинката угасна и долината отново потъна в мрак.
16.
Люберон, Франция
В най-близкото село имаше само една мрачна странноприемница, която предлагаше закуска, така че те се отправиха към Апт и се настаниха в малък хотел в покрайнините на старинната централна част. В трапезарията нямаше други клиенти и само един възрастен сервитьор бе на смяна. Ядоха на отделни маси и след това се разходиха по тихите тъмни улички до старата базилика „Сент Ан“. В увенчания с купол неф20 се долавяше миризмата на дим от свещите и тамяна и слаб дъх на мухъл. Наклонил леко глава на една страна, Габриел разгледа фреската на главния олтар, а след това седна до Келър пред един свещник, на който кротко потрепваха пламъчетата на оброчните свещи. Англичанина бе навел глава, стиснал с палеца и показалеца си основата на носа си. Когато заговори, в глухия му глас прозвуча разкаяние:
— Оказва се, че в крайна сметка тя бе права.
— Кой?
— Синядората.
— Може и да греша — заяви Алон, като вдигна очи към купола, — но не си спомням синядората да е споменавала нещо за вила в земеделска долина в Люберон.
— Но тя спомена море и планини.
20
Неф, или кораб, е централното издължено помещение на базиликите, оградено от двете дълги страни с редове от колони, отделящи го от съседните помещения. — Б.пр.