— Все още ли няма искания?
— Не — отвърна Сиймор, — но са приложили нова снимка като доказателство, че е жива.
— Как ви съобщиха къде да я намерите?
— Позвънили са на мобилния телефон на Саймън Хюит, като са използвали електронен гласов генератор. Хюит е взел пакета по време на сутрешния си джогинг — първото и единствено сутрешно бягане, което някога е правил. Тази сутрин Джеръми Фалън ми го даде. Излишно е да казвам, че в момента атмосферата на Номер 10 е много напрегната.
— И е напът да стане по-лоша.
— Няма ли напредък? — попита Греъм.
— Всъщност — отвърна Габриел — мисля, че я намерих. Въпросът е какво ще правим сега?
Пресякоха моста Пти Пон и излязоха на площада пред катедралата „Нотър Дам“, докато Габриел тихо разказваше какво е открил досега. Че мъжът, с когото Маделин Харт бе обядвала следобеда на нейното изчезване, се е представил като Пол. Че Пол е наел марсилския контрабандист Марсел Лакроа да превози Маделин от Корсика до континента. Че за своите услуги Лакроа се е спазарил за допълнително заплащане от сто хиляди евро, които е трябвало да му бъдат доставени от мъж на име Рене Бросар във френския град Екс ан Прованс. Както и че след като не е успял да предаде парите, Бросар веднага е отишъл с кола в планината Люберон до една изолирана долина, в която има три вили.
— Мислиш, че крият Маделин в една от тези вили?
— Рене Бросар е известен марсилски престъпник. Освен ако не е решил да се заеме с производство на вино, има само една причина да бъде там.
Сиймор поклати глава.
— Френската полиция я издирва повече от месец — каза той след минута мълчание, — а ти успя да я намериш за пет дни.
— Аз съм по-добър от френската полиция.
— Затова дойдох при теб.
Точно пред тях няколко млади източноевропейци позираха за снимка с катедралата на заден план. Габриел предположи, че са хървати или словаци, но не бе съвсем сигурен — не можеше да различава славянските езици. Той побутна Греъм да вървят наляво и двамата поеха край туристическите кафенета, които се редяха по улица „Аркол“.
— Надявам се, че нямаш нищо против да ти задам няколко въпроса — каза Сиймор.
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре, Греъм.
— Направи ми това удоволствие.
— Щом настояваш.
— Как научи за Пол?
— Това не мога да ти кажа.
— Къде е Марсел Лакроа?
— Не питай.
— Кой наблюдава къщата?
— Един сътрудник.
— От Службата?
— Не точно.
— Е — каза Сиймор, — това беше много информиращо.
Габриел не каза нищо.
— Какво знаеш за Пол?
— Говори свободно френски с акцент, променя външността си съобразно своите потребности и както изглежда, обича да гледа филми.
— Какво искаш да кажеш?
Алон обясни, че Марсел Лакроа е виждал Пол по време на филмовия фестивал в Кан, макар че пропусна частта с тиксото, държането му във водата почти до удавяне и куршума, който Кристофър Келър — дезертирал командос от САС, когото британското правителство смяташе за мъртъв, бе забил в мозъка на Лакроа.
— Пол ми прилича на професионалист.
— Такъв е — каза Габриел.
— Сприятелил се е с Маделин, преди да я отвлече. Това ли е твоята теория?
— Очевидно е, че са се познавали по време на нейното изчезване — отвърна Алон. — Дали са били приятели, любовници или нещо друго, е тема, по която може да се разисква. Предполагам, че единственият начин да го узнаем със сигурност е да попитаме Маделин.
— От колко време наблюдавате къщата?
— По-малко от двайсет и четири часа.
— Колко време ще ви отнеме да установите дали тя е там?
— Никога не може да се знае със сигурност, Греъм.
— Колко време? — настоя Сиймор.
— Още двайсет и четири часа.
— Така ще остане само един ден до изтичането на крайния срок.
— Затова нямаш друг избор, освен да предадеш моята информация на французите.
Те завиха зад един ъгъл и влязоха в тиха странична уличка.
— И какво да им кажа, когато попитат как съм се сдобил с тази информация? — попита Греъм Сиймор.
— Кажи им, че ти е съобщило едно птиче. Измисли убедителна история за някакъв източник или за прихванати съобщения. Повярвай ми, Греъм, те няма да настояват да им кажеш за източника.
— И ако успеят да я спасят? После какво? — Сиймор побърза сам да отговори на въпроса си: — Те несъмнено ще открият, че тя е имала връзка с министър-председателя. А след това, понеже са французи, ще трият сол на главата на Ланкастър колкото се може по-публично.