— Може и да не го направят.
— Ланкастър никога няма да поеме този риск.
— Ти ме помоли да я намеря — каза Габриел — и аз вярвам, че съм я намерил.
— И сега те моля да я измъкнеш.
— Ако проникна там, ще умрат хора.
— Французите ще допуснат, че една банда марсилски престъпници е убила членове на друга банда. Това постоянно се случва там. — Сиймор замълча, после добави: — Особено когато ти се намираш в града.
Алон не обърна внимание на забележката.
— И ако успея да я измъкна? Какво да правя с нея?
— Доведи я във Великобритания и остави на нас да се тревожим за останалото.
— Ще имате нужда от някаква фиктивна история.
— Непрекъснато изчезват хора и отново се появяват.
— А ако видеозаписът някога стане публично достояние?
— Няма липсваща девойка, няма скандал.
— Тя ще има нужда от паспорт.
— Боя се, че не мога да ти помогна.
— Защо?
— Защото не мога да изработя фалшив паспорт с нейната снимка, без да вдигна тревога. Освен това — добави Греъм, — ти и твоята служба сте доста добри в правенето на фалшиви паспорти.
— Налага ни се да бъдем добри.
Известно време двамата вървяха мълчаливо по тихата улица. Габриел бе изчерпал възраженията и въпросите си. Можеше само да откаже, което не беше готов да направи.
— Тя може да не е в състояние да пътува — каза той най-накрая. — Всъщност може да мине известно време, преди да е готова за каквото и да е.
— Какво предлагаш?
— Ако тя наистина е в онази вила — започна Габриел — и ако успеем да я измъкнем, ще трябва да я отведем в една от нашите тайни френски квартири и да я изчистим. Ще заведа там екип, лекар, няколко мили момичета, за да я накарат да се чувства удобно.
— И когато бъде готова да пътува?
— Ще променим външния ѝ вид, ще я снимаме и ще залепим снимката ѝ на израелски паспорт. После ще я докараме отвъд Ламанша и оттам нататък тя ще бъде твой проблем.
Бяха стигнали до края на улицата. Тя ги бе отвела обратно до страничната стена на „Нотър Дам“. Сиймор пооправи шала си и се престори, че се възхищава на аркбутаните21.
— Ти така и не ми каза къде е тази вила — каза той равнодушно.
— Съвсем скоро ще разбереш.
— А Марсел Лакроа?
— Той е мъртъв — отвърна Габриел.
Сиймор се обърна и протегна ръка.
— Има ли нещо, което мога да направя за теб?
— Разходи се до Гар дю Нор и се качи на следващия влак за Лондон.
— Но тя е на повече от километър и половина оттук.
— Ходенето ще ти се отрази добре. Не ме разбирай погрешно, Греъм, но изглеждаш ужасно.
Както се оказа, Сиймор не можа да си спомни пътя до Гар дю Нор. Той беше човек на МИ5, което означаваше, че идваше в Париж само за конференции, по време на отпуска или когато се опитваше да намери отвлечената любовница на своя министър-председател. Габриел прошепна упътванията в ухото на Греъм и след това го последва до входа на гарата, където изчезна в тълпата от просяци, наркодилъри и африкански таксиметрови шофьори.
Останал отново сам, Алон се качи на метрото до площад „Дьо ла Конкорд“ и след това отиде пеша до израелското посолство на улица „Рабле“ № 3. След като направи посещение на вежливост при началника на местната централа, той се свърза с отдел „Операции“ на булевард „Цар Саул“, за да поиска безопасна френска къща и екип за посрещане на заложник. Пет минути по-късно от отдела му позвъниха обратно да съобщят, че тричленен екип ще бъде на мястото в рамките на двайсет и четири часа.
— Какво ще кажете за къщата?
— Имаме нов имот в Нормандия, недалеч от фериботния терминал в Шербур.
— Какво представлява?
— Четири спални, кухня с трапезария, прекрасна гледка към Ламанша, почистване на стаите по желание.
Габриел затвори телефона и взе ключовете за къщата от сейфа на началника на централата. Наближаваше четири и половина следобед, така че имаше достатъчно време, за да хване влака за Авиньон в пет часа. Той пристигна по мръкнало и се върна в хотела си в Апт. Тази нощ не валя, духаше само силен вятър, който вилня из тесните улици на старинния център на града. Габриел лежа буден в леглото си в знак на солидарност с Келър. Сутринта, по време на закуската, изпи повече от обичайната си доза кафе.
— Не можахте да спите добре ли, мосю? — попита възрастният сервитьор.
— Заради мистрала — отвърна Алон.
— Да, беше ужасен — съгласи се сервитьорът.
21
Важен конструктивен елемент в готическата архитектура — каменна външна полуарка, която предава разпъващите усилия от свода на главния кораб на контрафорсни стълбове, разположени надлъжно покрай стените на катедралата. — Б.пр.