Табелата над витрината гласеше НЕДВИЖИМИ ИМОТИ В ЛЮБЕРОН. Като възприе скептичното изражение на хер Йоханес Клемп, Габриел разглежда известно време снимките на имотите, висящи на витрината, преди да влезе. Посрещна го жена на около трийсет и пет години. Тя бе облечена със светлокафява пола и бяла блуза, прилепнала по тялото ѝ, сякаш беше влажна. На нея явно не ѝ допадна опитът на хер Клемп за светски разговор — на малко жени им допадаше.
Той ѝ каза, че е запленен от Люберон и планира да се върне тук за по-дълъг престой. Хотелът в случая нямало да свърши работа. За да опознае истинския Люберон, искал да наеме вила. И не каква да е вила. Тя трябвало да бъде нещо солидно, в район, където рядко припарват туристи. Хер Клемп не бил турист, а пътешественик. „Има съществена разлика“ — подчерта той, макар че, ако имаше такава, тя явно убягваше напълно на жената.
Имаше нещо в поведението на хер Клемп, което ѝ подсказваше, че срещата ще бъде дълго изпитание. За съжаление, тя бе виждала много други като него и преди. Той щеше да поиска да види всички имоти, но в крайна сметка нямаше да го удовлетвори никой от тях. Обаче това бе единствената работа, която бе намерила в този край, който толкова запленяваше хората като хер Клемп, така че му предложи дълго еспресо от автомата за кафе и разтвори брошурите си с възможно най-голям ентусиазъм.
Северно от Апт имаше прекрасна вила, но той я сметна за прекалено банална. Имаше и наскоро ремонтирана вила в Менерб, но градината ѝ му се видя твърде малка, а мебелировката — твърде модерна. Следваше голямо имение извън Лакост, което имаше собствен червен тенис корт и закрит басейн, но това се оказа в разрез със социалдемократическото чувство за справедливост на хер Клемп. И така продължиха да гледат вила след вила, градче след градче, район след район, докато накрая остана само един имот, който се намираше на юг от Апт, в малка земеделска долина, засадена с лозя и лавандула.
— Звучи ми идеално — каза обнадеждено хер Клемп.
— Вилата е малко изолирана.
— Това е добре.
На този етап жената бе на същото мнение. В действителност, ако имаше власт, тя щеше да заключи хер Клемп в най-изолираната вила във Франция и да изхвърли ключа. Вместо това, жената отвори брошурата и му показа поотделно всяка стая в къщата. По някаква причина той изглеждаше особено заинтересован от антрето. В него нямаше нищо необичайно. Масивна дървена врата с железни пулове. Малка декоративна масичка. Стълбище от варовик с две крила. Едното водеше до втория етаж на къщата, а другото — към сутерена.
— Има ли друго стълбище за сутерена?
— Не.
— И няма външен вход за него?
— Не — повтори жената. — Ако имате гости, настанени в спалнята на долния етаж, ще трябва да използват тези стълби.
— Има ли снимки на сутерена?
— Боя се, че там няма какво толкова да се види. Има само една стая за гости и перално помещение.
— Това ли е всичко?
— Има и килер, но той не се дава под наем. Собственикът го е заключил с катинар.
— Има ли някакви допълнителни постройки в двора?
— Някога е имало — отговори тя, — но са били съборени по време на последния ремонт.
Хер Клемп се усмихна, затвори брошурата и я плъзна по бюрото към жената.
— Мисля, че най-накрая открихме мястото — каза той.
— Кога смятате да го наемете?
— Следващата пролет. Но ако е възможно — добави хер Клемп, — бих се радвал да го разгледам сега.
— Боя се, че вилата е заета.
— Наистина ли? Докога?
— Наемателите трябва да напуснат след три дни.
— Опасявам се, че дотогава ще съм заминал от Прованс.
— Колко жалко — каза жената.
Габриел прекара остатъка от следобеда, преструвайки се, че е на туристическа обиколка с мотор из околностите на Люберон, а при залез-слънце вече бе паркирал на едно уединено място в края на долината с трите вили. Келър трябваше да се появи точно в шест часа, но в шест и десет още нямаше следа от него. После Алон усети нечие присъствие зад гърба си. Като се обърна рязко, видя Англичанина да стои в тъмнината, неподвижен като статуя.
— От колко време си тук? — попита Габриел.
— От десет минути — отвърна Кристофър.
Алон включи двигателя на скутера и след миг вече бяха потеглили.
18.
Апт, Франция
Келър каза на портиера, че е бил на поход в планината, оттам и калните петна по бузите му, мръсната раница на мускулестото му рамо и миризмата от живота на открито, която се носеше от дрехите му. Като се качи в стаята си, той се обръсна старателно, накисна умореното си тяло във вана с гореща вода и изпуши първата си цигара от два дни насам. След това се появи в трапезарията, където яде прекомерно много и изпи най-скъпата бутилка „Бордо“, която имаше в избата, благодарение на парите на Марсел Лакроа. Заситен, Кристофър мина по тихите улички на стария град и стигна до базиликата. Нефът тънеше в мрак и беше пуст, с изключение на Габриел, който седеше пред свещника с оброчните свещи.