тя бе двайсет и девет тогава
и му даваше седем години живот —
не че мислеше друго да дава!
Джъстин Ричардсън
КЬОЛН
В Кьолн, град на монаси и кокали стари,
с потрошени, озъбени, зли тротоари,
в този град на парцали и грозни жени
преброих сто и седем различни вони,
а и двайсет и две миризми отлежали.
О, нимфи на всички помийни канали!
Всеки знае, че Рейн бреговете му мие,
но горещо ви моля, кажете ми вие,
чия ли незнайна могъща ръка
ще измие след туй тая бедна река?!
С. Т. Коулридж
НА ЕДИН СНОБ
Щом кажеш „Той не е от породисто семе!“
и перчиш се с унаследената си власт,
си мисля, колко често помиярът Време
е вдигал крак над родословния ти храст.
Патрик Дикинсън
НЕДОУМЕНИЕ
Когато дойдох да разкрия страстта си —
непристъпна кат всички девици,
ти, любима, умело прикри радостта си,
но… защо ме изхвърли с ритници?!
А. Бикърстаф
ЗЛОПОЛУКА
Изпати си зле братовчедът ми Пат —
един хулиган го замери с домат.
От нормален домат не излиза цицина,
но този се случи покрит с ламарина.
Аноним
Колко е лесно да имаш семейство,
колко е лесно човек да е млад!
Но опитай и двете — съвсем не е лесно!
Хем млад, хем пък женен — направо е ад!
Аноним
БЕДНИТЕ ЖИВОТНИ
Конете живеят по трийсет години,
без нищо да знаят за джин и мартини.
Овцата след двайсет години умира,
а така и не кусва ни вино, ни бира.
И телето е трезво, но трябва да кажа,
че след осемнадесет сдава багажа.
На петнадесет свършва почтеното куче,
макар че коняк и ракия не смуче.
Кокошката само с вода се гощава,
но след десет с живота и тя се прощава.
Ами котката — ето, на мляко я кара
и пак не напредва далеч в календара.
Не пият животните чак от Потопа,
пък все преждевременно хвърлят те топа,
а разгулните, грешни, попийващи хора
доживяват шейсет, че и десет отгоре.
А се срещат родени с късмет екземпляри —
изкарват до сто в алкохолните пари!
Аноним
НЕОЧАКВАНО УДОВОЛСТВИЕ
Сърцето ми е като кавалер,
от дамата напуснат и забравен,
като човек с подут от болка зъб —
изваден наполвина и оставен.
Сърцето ми е като примадона,
оплескала на арията края,
сърцето ми е два пъти по-зле!
Пристига тъщата! Защо? — не зная.
Цапни ме яко с нещо по главата,
дано излезе морава цицина,
храни ме с гайки, бомби, арматура,
сипи ми смело в супата стрихнина!
Уший ми дреха с розови маймуни
и пурпурни бродирани фазани,
защото тъщата пристигна вече
и смята до смъртта ми да остане!
Аноним
В САФИЧЕСКИ СТИХ
Нежно убийство, сладка мисиз Харгрийвз,
пърхаш по Хай стрийт, сто сърца отнела.
Клетник обречен — всеки, що те зърне!
Без мистър Харгрийвз.
Стари бакали сметките объркват,
чупят кантара, сиренето мачкат.
Пратки в боклука пощальони пускат.
Кучета вият.
Палка отпуснал, полицай препуска,
данък общ доход бюрократ забравя,
с евтини рози пътя ти постилат
цветопродавци.
„Мъко прекрасна“ — вайкат се касапи,
„Viva, Regina!“ — кресва келнер бледен.
Даже кюрето шепне, поглед свело:
„Дявол небесен!“
Ето че в къщи ти, богиньо, влиташ,
вечер дохожда, с нея — мистър Харгрийвз.
Хвърля бомбето, мрачен като буря:
„Гладен съм, слагай!“
Д. Б. Уиндъм Луис
ПАРЧЕ СВАТБЕНА ТОРТА
Защо всички тези чудесни девойки
избират ужасни мъже?
Не вярвам да вземеш от благотворителност
някой от кол и въже!
Повтарям — ужасни — не просто селяци
и злонрави, порочни вандали
(сбрани, сякаш да видим край тях как блестят
жените, как все са блестяли),
а ужасни мъже: неграмотни, лениви,
коварни като апачите,
дето, излезеш ли в парка с тях,
се срамуваш от минувачите.
Нима е привършил твоят запас
от свестни съпрузи, о, Боже?
Или все надценявам жената
за сметка на мъжа?
А?
Може…
Робърт Грейвз
Дано излезе нещо — ти биеш си челото.
Не чукай, няма никой, то празно е, горкото.
Александър Поуп
Какво, че вечерял си с лордове
и си бил с херцогини на бал,
въшката, драги, е въшка,
дори и в косите на крал!
Робърт Бърнс
СТИХОВЕ, ГРАВИРАНИ ВЪРХУ БОКАЛ
Алкохол ние пием по много причини,
но върти ми се тая в главата:
щом не пием през кратките земни години,
как ще пием след туй във земята?!