Кон ухапал господаря?
Как е станало това?
Чул, че пасторът повтаря:
„Всичко живо е трева.“
СЛОНЪТ
Децата ахват, без да щат
пред странното чудовище:
Каква опашчица отзад,
отпред какво туловище!
СЛЕД ОБЩИТЕ ИЗБОРИ
На Привилегиите силата „свещена“
(с шампанско, бридж и похот напоена)
сломена бе и Демокрация я замени!
(споена с бридж, шампанско и жени).
Хилеър Белък
СЪС СМЪРТТА НА МЛАДИТЕ
Пратете ми младежка смърт
не ща я смирената там в подредената
спалня смърт със светена вода
и прочувствени сетни слова
чиста во Христа смърт
Нека когато съм на 80
и непресъхващо чувство за тумор
да ме удари червено ферари
призори на път за вкъщи
от целонощен купон
Или когато съм на 91
среброкос бос на монопол
седнал в бръснарския стол
да влетят горилите на конкуренцията
гушнали шмайзери в тромави лапи
и да ми оберат тила до талията
Или когато съм на 103
изхвърлен от всички клубове
любовницата да ме свари
в кревата с дъщеря й
и боейки се за своя син
да ме нареже на късове
и да ги изхвърли без един
Пратете ми младежка смърт
не шепот на пръсти и поп да се кръсти
не смърт с херувимчета с колосани лигавчета
не ща я стерилната и водевилната
„Дай боже всекиму такава“
смърт
Роджър Макгоф
КУЧЕТО
Убеден съм (и надали някой отрича),
че кучето свойте стопани обича.
А още твърдя (проверил съм на живо),
че мокрото куче е най-обичливо.
Огдън Наш
КОТЕТО
Най-лошото на котето е
как
накрая се превръща във
котак.
Огдън Наш
БАЛАДАТА НА ОТЧАЯНИЯ СЪПРУГ
Живеехме преди с жена ми двама,
с кавги поддържахме интимна драма.
Аз карах се със нея, тя — със мен
и весело летяха ден след ден.
Сега съм сам, и то на страшен хал —
във шкафа няма даже кашкавал!
Животът е безвкусен и суров
без нейната единствена любов!
„При мен върни се, мила!“ — пиша аз,
„Разкарай се — отвръща, — педераст!“
Е, браво, доживях! Какъв позор!
До гроба да яде оборски тор!
И все пак любя я и още как!
И щерката, и малкия хлапак.
И мисля си, че длъжна е веднага
да дойде пак при мен, а не да бяга.
„А, не!“ — отвръща тя с такава злоба,
че отказът й вкарва ме във гроба.
„Не ще се — казва — нивга прибера
след всички твои кални номера!“
Абе, жена, пред тебе се кълна,
не съм обичал друга ни една!
Повярвай, ни преди, ни даже след,
макар че са ме гонили безчет!
„Добре — ще каже, — нека е така,
но и на мен ми идват на крака,
а хвана ли ги за носа веднъж…
Ех, колко лесно е да лъжеш мъж!
Ще се навличам, както си поискам,
с когото искам ще си се натискам!
Ей ти, дърво, свободна съм! За Бога,
ще дървя който ща и както мога!“
Нима това е моята любима?
Нима бе тя, която в мрачна зима
разбуждаше цветята като фея
и караше дори и мен да пея?!
Да, тя е. Зная. Тя ще е докрая!
И щом е тъй, докрай ще я желая!
И ще є кажа, ще є кажа тъй:
О ти, прекрасна, през нощта, утрото, следобеда!
О ти, прекрасна, прегорила или не обеда!
О ти, най-прекрасна — облечена, съблечена или почти!
О ти, най-прекрасна — ставаща от сън, заспиваща или просто легнала по очи!
О, най-прекрасна сред прекрасните, от която няма по-хубава, по-чаровна, по-красива!
О, най-прекрасна сред прекрасните, справедлива или не,
жестока, безразлична, милостива!
О ти, най-прекрасна сред прекрасните, каквото и да правиш, каквото и да виждаш, каквато и да бъдеш!
О ти, най-прекрасна сред прекрасните, каквото и да е времето, и в слънце, и във дъжд!
За време моля, о, любима,
да скърпя таз проклета рима!
Робърт Крийли
ПОЕЗИЯТА
И аз не я обичам.
Но докато я четем с пълно пренебрежение,
все пак
откриваме в нея по нещо истинско.
Мариан Мур