на огнеборната бригада.
След миг засвириха сирени,
мъже, във огъня калени,
се устремиха като хали
от всички лондонски квартали,
очите мятаха искри:
Матилдиният дом гори!
Сред бурни възгласи и песни
пожарникарите чудесни
забиха стълби във стрехите,
изкъртиха със взлом вратите
и от мазето до тавана
библейският Потоп настана.
Добре, че лелята все пак,
след малка доза амоняк
им обясни (задача тежка),
че станала е просто грешка
и, ще не ще, по две заплати
им даде, за да ги отпрати.
Не мина месец, и Агата
реши да иде на театър —
представяха добрата стара
пиеса за майор Барбара —
но колкото и да се мръщи,
Матилда си остана вкъщи:
дано накрая разбере, че
лъжата винаги ни пречи!
Пожарът, както често става,
избухна именно тогава.
Ах, как Матилда изпищя,
как само се развика тя!
Взе да се тръшка и да плаче
към доблестните минувачи
(събитията нажежени я
подтикваха към откровения).
Уви! При всеки неин зов
посрещаше я присмех нов:
Дрън-дрън! Ами, на нас ли тия!
Пак лъже, хайде, остави я!
Докато леля й научи,
непоправимото се случи!
Хилеър Белък из „Поучителни истории“
ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА
Когато с дъщеря си Нина
изкачвах Анапурна,
внезапно спусна се лавина
и взе, че я катурна.
Сега загазихме! Но ето
че щукна ми идея!
Да срежа ли въжето, дето
ме свързваше със нея?
Че правилно постъпих, знам,
но малко ми е скучно сам!
Хари Греъм
Изхабява ни времето с присмех нескрит,
но и ние хабим го, така че сме квит.
Аноним
БАНЯТА
Широка и права е тази пътека,
що в банята всеки ден води човека.
Но преди да се гмурнете в пълната вана,
преди да ви скрие искрящата пяна,
за да бъде спокоен блаженият час,
прекаран под душа, приканвам ви аз:
О, приятели мои, добре запомнете —
затворете вратата, резето дръпнете!
Приятел аз имах — а вече не ми е,
веднъж незаключил, той взе да се мие.
Ала както лежеше под пяната чинно,
влезе леля му — дева почтена, невинна.
Не го забеляза и взе за беда,
че пусна във ваната вряла вода!
А Джон в бързината, разбирате вие,
не успя със сапун голотата да скрие.
Изкрещя и прехапа си долната устна,
после гъбата своя неволно изпусна…
Къде падна тя, вече никой не знае.
Джон от мъка и гняв бе готов да ридае,
надигна се горд като Зевс всемогъщи,
изскочи навън и препусна към къщи.
Да… Бедната леля примря от уплаха,
да й върнат живота, уви, не успяха…
От какво ли умря? Може би от смущение?
Нима той бе виновен за туй престъпление?!
Ала Джон и до днес не успя да забрави
как, когато презря утвърдените нрави,
загуби брутално, така да се каже,
свойта чест, свойта леля и гъбата даже!
Хари Греъм
ТИХА РАДОСТ
Синът ми Август, находчив хлапак,
не скрил учудването си, възторга,
когато минувач запитал как
да стигне бързо до известна морга.
„Най-бързо ли? — възкликнал той. — Окей!“
И го изблъскал под един тролей.
Каквото и да казват за синчето,
умее да се весели момчето!
Хари Греъм
ОЩЕ ЕПИТАФИИ
Потомството ще занемей
над гроба, дето цял свят знай го —
почива тук лорд Касълрей!
Спри, пътниче, и препи… го!
Дж. Г. Байрън
Почива тук нещастен канибал.
Макар предупреждаван от медик,
най-страшната отрова той изял —
умрял от политик!
Дж. Б. Мортън
Аз имах кон, жребец бе над жребците,
така обичах с него лисиците да гоня…
Но му изсвириха „Печален валс“ глупците,
уви, от таз мелодия умря ми коня!
Дж. Б. Мортън
НА ЖЕНА МИ
Тук погребах жена си.
Нека спи, оттогаз
тя намери покой,
а без нея и аз.
Джон Драйдън
НА ЕДИН ГРЕНАДИР
Почива тук във мир Макдоналд, гренадира,
защото беше потен, а пи студена бира.
Така че кой не иска кат него да изпати,
когато изпоти се, да пие концентрати!
Аноним
Тук почива Питър Хил,
това го всеки знае.
Че кой е той? Какъв е бил?
Какво пък ви касае?!
Аноним
НА ЕДИН ПОЛИТИК
Сред присмех зъл погълна тук земята
най-мразения политик в страната.
И аз единствен искрено тъжах,
че на въжето да го видя не можах!
Хилеър Белък
Тук почива Мери — на Каргил дъщеря.
Родена бе почтена, а във бордей умря.
Девствена остана до петнадесет жената,