Выбрать главу

сигурно си е помислил:

Винаги забравям това,

което всъщност искам да кажа.

Кристофър Морли

БАЛАДА ЗА САМОУБИЙСТВОТО

Бесилката в градината се свежда —

достатъчно висока, здрава, нова.

Изплитам примката от яка прежда,

кокетно възелче… и е готова!

Но тъкмо на стрехата под покрова

съседите надничат със надежда,

внезапно хрумва ми… Е, аз такова,

май няма да се беся днес, изглежда.

През облаците слънце се процежда,

две лястовички хвъркат в небесата,

за обед има пастърма говежда,

а утре получавам и заплата…

Току-виж, на свещеника жената

визитите си почне да разрежда,

не съм чул още „Лунната соната“,

май няма да се беся днес, изглежда.

Светът ще сменя своята одежда,

ще свири сбор, скептици ще скучаят.

И Бърнард Шоу децата ще разглежда,

а Уелс пък ще ги учи да играят.

Понякога в гората си Безкраят

потайно ъгълче ще ни отрежда,

всезнайковците всичко пак ще знаят,

май няма да се беся днес, изглежда.

Заключение:

Принце, аз чувам, пада гилотина,

и смъртник нов каруцата повежда,

не виждаш ли, че седнал си на мина!

Май няма да се беся днес, изглежда.

Джилбърт Честъртън

ИЗТЪКНАТИ ФИЗИЦИ

1.

В природата цареше хаос —

непрогледен мрак навред,

но каза Бог: „Да бъде Нютон!“

И биде светлина и ред.

Александър Поуп

2.

Но не за дълго —

Сатаната тропна с крак:

„Да бъде Айнщайн!“

И — отново пълен мрак.

Дж. С. Скуайър

НА ЕДИН ДРАМАТУРГ

Допадна ми твоята нова пиеса,

макар че накрая е с много баласт.

Щеше два пъти повече да ми хареса,

ако беше откраднал и втората част.

Аноним

НЯМА СМИСЪЛ

О, с джинси си се пременила!

Е, ти си знаеш, слънце мое…

Отпред изглеждаш доста мила,

а знаеш ли отзад какво е?

Огдън Наш

* * *

За народа, сбирал век след век

от мъдрост жизнена запаси,

интелигентът е човек,

изневеряващ на жена си.

У. Х. Одън

КРИЗА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Магията нощна с ефирен воал ме обгръща

и малката спалня в гори и ливади превръща.

За полета волен прегради в пространството няма,

разпервам ръце и… Ох, божке! Потроших си джама!

Аноним

МИСТЪР СМИТ НАПРАЗНО СЕ ОПИТВА ДА ТЕЛЕФОНИРА

И тъъъй;

Отмерил жадни стъпки, с ясна цел

и наболяла нужда, неотклонно

стреми се Той чрез реч членоразделна

в послушния Ефир живот да вдъхне.

Уви! Суровата съдба изтръгва

бленувания дар, а Той, низвергнат,

безпомощен и сам, в безсилна ярост

вторачва мрачно трескав взор натам,

где някакво изчадие на ада

обсебило е обелиска стъклен

и стиска във екстаз, без срам и съвест

отекващия ебонитов жезъл,

изливайки захласнато порой

безсмислици любовни. Той го чака

с надежда, както нявга Андромаха

очаквала със трепет своя Хектор,

но той не идвал! Злобното желязо

било пронизало гръдта му вече

и мощният Ахил го влачел бясно

в праха след колесницата си бойна.

Накрая той отвръща бледен лик

и тръгва си сломен. А в този миг,

от прилива на думите набъбнал,

изригва Другият талази нови

от краснословие и празна реч

безспир…

Г. Х. Валинс

СТРАДАНИЯТА НА МЛАДИЯ ВЕРТЕР

Вертер влюбил се в Шарлота

тъй, че хлътнал чак до шия.

Знаете ли как я срещнал?

Тя си мажела филия.

Имала съпруг Шарлота,

Вертер бил със здрав морал —

никога не би допуснал

да я сполети скандал.

Взел да вехне и въздиша,

на фатална страст в ярема,

пръснал тъпата си тиква

и така решил проблема.

Щом видяла да го носят,

без да го покрият даже,

добродетелната дама

продължила да си маже.

Уилиам Текери

ИЗОБЩО НЕ Е ЗА ЛЮБОВ

(по Реймънд Чандлър)

Филип Марлоу казал: „Суров

е животът в Бей Сити, суров!

Уредя ли си среща

с мадама гореща,

тя все ще измъкне пищов!“

Питър Александър

ХАМЛЕТ

(по Шекспир)

Принц Хамлет шум вдигал до Бога,

без да мръдне и пръст, под предлога

че бил особняк.

Е, после все пак

отмъстил — подир шест монолога.

Стенли Шарплес

РАЗУМ И ЧУВСТВО

Заклех се с длан на свойта гръд,

че няма да ни разделят.

Каква ли клетва щях да дам

с ръка на челото, не знам.

С. Д. Б. Елис

СЪВРЕМЕННИЯТ ХАЙАУАТА

След като уби Мокиви,

от кожуха Хайауата

ръкавици си направи —