На лицето му се изписа изражение, което не ми хареса особено.
- Закле се да не отмъщаваш!
- Полицията няма да я спипа. Тя е твърде хитра за тях - каза той.
- Можем да я спипаме по законен път. Убедена съм.
- Но не си сигурна - възрази Джон.
Какво можех да кажа? Прав беше.
- Почти сигурна съм.
- „Почти“ не е достатъчно за убийството на брат ми.
- Това зомби е убило още доста хора, не само брат ти. Аз също искам да я пипна. Но трябва да я смажем по законен начин, чрез съдебната система.
- Има и други начини да я докопаме.
- Ако законът ни подведе, чувствай се свободен да използваш вуду. Просто не ми казвай, става ли?
Джон ми се стори развеселен и озадачен.
- Няма да се ядосаш, ако прибягна до черна магия?
- Тя вече се опита да ме убие веднъж. Не смятам, че ще се откаже.
- Преживяла си нападението на Сеньората? - попита той и ми се стори изненадан.
Изражението му не ми хареса.
- Мога да се грижа за себе си, господин Бърк!
- Не се и съмнявам, госпожице Блейк! - той се усмихна. - Нараних егото ти. Май не ти хареса, че толкова се учудих, а?
- Запази си наблюденията за собствена употреба, ясно?
- Ако си преживяла челен сблъсък с онова, което може да ти изпрати Доминга Салвадор, тогава трябва да повярвам на някои от историите, които съм чул за теб. Екзекуторката, съживителка, която може да вдигне всичко - все едно на каква възраст е.
- За последното не съм убедена, но просто се старая да остана жива, това е всичко.
- Ако Доминга Салвадор иска да умреш, това няма да е лесно.
- Почти невъзможно си е, мен, ако питаш - признах.
- Тогава, нека я докопаме първи! - предложи Джон.
- По законен начин - напомних аз.
- Анита, много си наивна.
- Предложението да участваш в обиска на къщата й все още е в сила.
- Сигурна ли си, че можеш да го уредиш?
- Така мисля.
В очите на Джон Бърк блестеше нещо като мрачна светлина или искряща тъмнина. Той се усмихна напрегнато и много зловещо, сякаш обмисляше неприятни мъчения за една жена на име Доминга Салвадор. Тази мисъл явно го изпълни с удоволствие.
Кожата между раменете ми се напрегна при това му изражение. Надявах се Джон никога да не ме погледне с такъв мрачен поглед. Нещо ми подсказваше, че от него би станал кошмарен враг. Ужасен почти колкото Доминга Салвадор. Почти толкова страховит., но не съвсем.
31
Доминга Салвадор ни посрещна усмихната в гостната си. В скута на баба си седеше малкото момиченце, което при предишното ми посещение караше триколесно велосипедче. Детето беше спокойно и отпуснато като котенце. Две по-големи момчета се бяха настанили в краката на Доминга. Тя изглеждаше като символ на майчино блаженство. Направо ми се догади.
Разбира се, това, че беше най-опасната вуду жрица, която някога съм срещала, не означаваше, че не е и баба освен всичко друго. Хората рядко са едностранчиви. Хитлер е обичал кучетата.
- Добре дошли сте да претърсите, сержант! Домът ми е и ваш дом -каза сеньората със захаросан тон, същият, с който ни беше предложила лимонада или студен чай, ако предпочетем.
Ние с Джон Бърк стояхме встрани и оставяхме полицията да си върши работата. Доминга ги караше да се чувстват като глупаци заради подозренията си. Просто сладка стара дама. Даа бе!
Антонио и Енцо също стояха встрани. Малко не подхождаха на картината на бабиното блаженство, но очевидно тя искаше да има свидетели. Или пък не изключваше някаква престрелка.
- Госпожо Салвадор, нали разбирате евентуалните последици от обиска? - попита Долф.
- Няма да има последици, защото нямам какво да крия - тя се усмихна сладко. Дявол да я вземе.
- Анита, господин Бърк. - повика ни Долф.
Пристъпихме напред като асистенти в шоу на фокусник. Което не беше далече от истината. Един висок полицай държеше готова за снимки камера.
- Доколкото знам, познавате госпожица Блейк - каза Долф.
- Имала съм това удоволствие - съгласи се Доминга.
Маслото не би се стопило в лъжливата й уста.
- Това е Джон Бърк.
Очите й лекичко се разшириха. Първа пукнатина в идеалната й маскировка. Дали беше чувала за Джон Бърк? Дали името я притесни? Надявах се.
-Толкова се радвам да се запознаем най-сетне, господин Джон Бърк! - каза тя накрая.
- Винаги е приятно да се срещнеш с нов познавач на изкуството -отвърна той.
Тя леко сведе глава, приемайки комплимента. Поне не се опитваше да имитира пълна невинност. Признаваше, че е вуду жрица. Какъв напредък.