Щеше да е обидно бабата на вудуто да се прави на невинна.
- Давай, Анита - каза Долф. Без встъпителни слова, никакво чувство за театрален ефект, просто „давай“. Такъв си е той.
Извадих от джоба си пластмасова торбичка. Доминга ми се стори озадачена. Изтърсих гри-грито. Лицето й застина, досущ като маска. Ст-ранна лека усмивчица изкриви устните й.
- Това какво е?
- Хайде сега, сеньора - обади се Джон, - не се прави на глупачка! Много добре знаеш какво е.
- Знам, че е някакъв вид талисман, разбира се. Но какво - полицията вече заплашва стариците с вуду, така ли?
- Както дойде - обадих се.
- Анита! - изсумтя Долф.
- Извинявай. - погледнах към Джон и той кимна.
Оставих гри-грито на пода, на около два метра от Доминга Салвадор. Трябваше да се доверя на Джон за голяма част от нещата. С Мани бях преговорила по телефона някои от твърденията му. Ако номерът подействаше и можехме да накараме съда да го признае, ако успеехме да обясним всичко на заседателите, тогава може би разполагахме с доказателство. Колко, „ако“ станаха дотук?
Секунда-две гри-грито просто си стоеше на място, но след това ко-калчетата от пръсти се раздвижиха, сякаш ги бе погалила невидима длан.
Доминга вдигна внучка си от скута и махна на момчетата да отидат при Енцо. Седеше сама на дивана и чакаше. Странната усмивчица още цъфтеше на устните й, но вече изглеждаше доста крива.
Талисманът започна да пълзи към нея като червей, избутвайки се и гърчейки се с помощта на мускули, каквито не притежаваше. Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха.
- Записваш ли, Боби? - попита Долф.
Ченгето с видеокамерата отвърна:
- Записвам, записвам. Не вярвам, мамка му, но го снимам.
-Моля ви, не използвайте такива думи пред децата! - обади се
Доминга.
Ченгето отвърна:
- Извинете, госпожо!
- Извинен сте. - Тя все още се опитваше да се преструва на идеалната домакиня, докато онова нещо пълзеше към краката й. Признавам й куража.
Антонио обаче се пречупи. Тръгна напред, сякаш се канеше да изгребе нещото от килима.
- Не го докосвай! - предупреди Долф.
- Плашите баба ми с номерата си - изръмжа младежът.
- Не го докосвай! - повтори отново сержантът.
Този път се изправи. Телесата му сякаш запълниха стаята. Редом с него Антонио внезапно стана дребен и крехък.
- Моля ви, плашите я! - Но всъщност неговото лице бе пребледняло и покрито с пот. Какво толкова се тръшкаше сладкият Тони? Нали не неговият задник отиваше в затвора?
- Застани ето там - нареди Долф, - веднага, иначе ще се наложи да ти сложим белезници!
Антонио поклати глава.
- Не, аз. аз ще се дръпна!
Така и стори, но погледна към Доминга, докато се движеше. Бърз, страхлив поглед. Когато тя му отвърна, в очите й нямаше нищо друго, освен гняв. Черните й очи блестяха от ярост. Лицето й внезапно се изкриви. Какво бе станало, та разруши преструвката? Какво ставаше?!
Гри-грито мъчително си проправи път до кралицата на вудуто. Сгуши се в краката й като куче, търкаляйки се върху събутите й обувки, все едно котка, която иска да я почешат по коремчето.
Сеньората се опита да не му обърне внимание, да се преструва.
- Ще се отречете ли от възвърнатата ви сила? - попита Джон.
- Не знам какво искате да кажете - отново бе овладяла изражението си. Изглеждаше озадачена. Боже, колко беше добра! - Вие сте могъщ вуду жрец. Правите всичко това, за да ме вкарате в капан!
- Ако не искате талисмана, ще го взема - отвърна той. - Ще добавя вашата магия към моята. Ще стана най-могъщият майстор в Щатите.
За първи път силата на Джон потече по кожата ми. Беше полъх на магия, много страховит. Бях започнала да приемам Бърк за обикновен човек - или поне толкова обикновен, за колкото всеки от нас може да мине. Моя грешка.
Сеньората само поклати глава.
Джон пристъпи напред и коленичи. Посегна към гърчещото се гри-гри. Силата му се движеше заедно с него като невидима ръка.
- Не! - Доминга сграбчи талисмана и го гушна в шепи.
Джон Бърк й се усмихна изотдолу.
- Значи признавате, че сте изработили този талисман? Ако не, ще го взема и ще го използвам както сметна за удобно. Намерен е сред вещите на брат ми. По закон е мой, нали така, сержант Стор?
- Точно така - потвърди Долф.
- Не, не можете!
- О, и мога, и ще го сторя, освен, ако не погледнете към онази камера и не признаете, че сте го изработили!
Старицата изръмжа:
- Ще съжаляващ за това!
- Не, ти ще съжаляваш, че си убила брат ми!
Тя се втренчи във видеокамерата.
- Много добре, аз изработих този талисман, но не признавам нищо друго. Изработих талисмана за брат ви, но това е всичко.