- Ужасно спокойна си - констатира Бруно.
- Ще ми бъде ли от полза да изпадна в истерия?
Той поклати глава.
-Не.
- Тогава по-добре да си изпия лекарството, извинявай за израза, като мъж.
Той се намръщи срещу мен. Бруно беше свикнал хората да се плашат от него. Аз не се страхувах. Бях решила да си понеса тупаника. А с това решение вървеше и известна доза спокойствие. Щяха да ме натупат
- не особено приятно, но пък се бях настроила по въпроса. Можех да го понеса. Бях го понасяла и преди. Ако имах избор между, а) да ме набият и б) да изпълня човешко жертвоприношение, предпочитах побоя.
- Готова или не. - проточи Бруно.
- ... ти идваш - довърших вместо него. Започваше да ми писва от тази размяна на реплики. - Или ме удари, или се изправи. Изглеждаш много смешно, както си приклекнал.
Юмрукът му се стрелна като тъмна змия. Блокирах с рамо. От удара ръката ми се вцепени. Дългият му крак ритна и се сблъска здраво със стомаха ми. Превих се, точно както се очакваше, и всичкият ми въздух изскочи наведнъж. Другият крак на Бруно излетя и ме удари отстрани по главата. Същата буза, която бе цапардосал и Сеймор. Паднах на пода, без да съм съвсем сигурна коя част от тялото си трябва да гушна най-напред.
Стъпалото на Бруно отново се понесе към мен. Хванах го с две ръце. Надигнах се бързо с надеждата да заклещя коляното му и да изкъртя капачката. Но той се изви встрани и за миг се отдели от земята.
Паднах и оставих въздушното течение да изсвисти в ушите ми, докато кракът му риташе там, където се бе намирала главата ми. Отново бях на земята, този път по мой избор. Телохранителят застана над мен, невероятно висок, гледан от този ъгъл. Лежах на хълбок с присвити колене.
Бруно се наведе, явно с намерение да ме изправи насила. Ритнах го с двата крака, под ъгъл спрямо коленните му капачки. Удариш ли точно над или под тях, ги изместваш.
Кракът му поддаде и той изпищя. Сработи! Да му се не види. Не се опитах да се боря с Бруно. Не посегнах към пистолета му. Хукнах към вратата.
Гейнър замахна да ме сграбчи, но много преди да успее да завърти шантавата си количка, аз си бях отворила и излязох в дълъг коридор. Беше прав, с много врати и с по един остър завой във всеки край. И един брой Томи в средата.
Томи беше изненадан да ме види. Посегна към кобура под мишницата си. Врязах се в рамото му и го подсякох с крак. Той падна заднеш-ком и ме сграбчи. Стоварих се върху него, като се постарах коляното ми да се забие в слабините му. Хватката му се разхлаби достатъчно, за да му се изплъзна. Иззад мен откъм стаята се разнасяха шумове. Не погледнах назад. Ако някой се канеше да стреля по мен, не исках и да го виждам.
Коридорът завиваше рязко. Почти стигнах до края, когато миризмата ме забави от тичане до ходене. Смрад на трупове точно зад ъгъла. Какво бяха правили тук, докато спях?
Погледнах през рамо. Томи още лежеше на пода и се гърчеше. Бру-но се бе облегнал на стената с пистолет в ръката, но не се прицелваше в мен. Гейнър седеше на количката си и се усмихваше.
Нещо не беше наред.
Иззад задънения ъгъл се появи онова нещо, което хич не беше наред. Ама никак. Не беше по-високо от едър мъж, може би метър и осемдесет. Но беше поне метър и двайсет широко. Имаше два крака - или може би три, трудно беше да се каже. Тварта беше зловещо бледа, като всички зомбита, но това тук гледаше с дузина очи. Там, където би трябвало да се намира шията, имаше мъжко лице. Очите му бяха тъмни и ясни, и лишени от всякакъв здрав разум. От раменете израстваше кучешка глава. Разлагащата се кучешка уста ми се озъби. Насред целия този хаос
стърчеше женски крак с все черната обувка с висок ток.
Тварта се олюляваше към мен. Размахваше примерно три от дузината си ръце и напредваше полека. Зад себе си оставяше следа като охлюв.
Доминга Салвадор излезе иззад ъгъла.
- Buenas noches, chica.
Чудовището ме стресна, но видът на ухилената срещу мен Доминга ме уплаши малко повече от него.
Тварта спря да се движи. Намести се в коридора, коленичила на несходните си крака. Дузината й усти се задъхваха, сякаш не можеше да си поеме достатъчно въздух.
Или може би тварта не харесваше собствената си смрад. Аз например не я харесвах. Прикриването на носа и устата с длан не помагаше особено. В коридора внезапно замириса на развалено месо.
Гейнър и пострадалите му телохранители останаха далече от нас. Може би не им харесваше да се намират близо до малкия любимец на Доминга. На мен също не ми допадаше особено. Каквато и да бе причината, бяхме сами. Само тя, аз и чудовището.