- Няма никакви шибани съдии наоколо. И ще те убия!
- Бруно - намеси се Гейнър, - тя ни е нужна жива и здрава.
- А след като вдигне зомбито? - попита телохранителят.
- Ако е на услугите на Сеньората, тогава няма да я нараняваш. Ако заклинанието не подейства, можеш да я убиеш!
Бруно оголи зловещо зъби. Беше по-скоро озъбване, а не усмивка.
- Надявам се заклинанието да се издъни.
Гейнър погледна към телохранителя си.
- Не оставяй личните чувства да влияят на работата ти, Бруно!
Чернокожият преглътна с усилие.
- Да, господине.
Стори ми се, че обръщението не му се отдава с лекота.
Иззад ъгъла зад гърба на Доминга се появи Енцо. Придържаше се близо до стената и колкото се може по-далече от „творението“. В крайна сметка Антонио бе загубил работата си като телохранител. Е, какво пък. Беше много по-добър в ролята на пойна птичка.
Томи изкуцука по коридора, все още малко превит. Големият маг-нум бе в ръцете му. Лицето му бе почти пурпурно от гняв или пък може би от болка.
- Ша та освиткам - изсъска той.
- Подреди се на опашката - отвърнах.
-Енцо, помогни на Бруно и Томи да вържат това момиченце на стола в стаята. Тя е много по-опасна, отколкото изглежда - нареди Гейнър.
Енцо ме хвана за ръката. Не се съпротивлявах. Смятах, че в неговите ръце съм в по-голяма безопасност, отколкото у другите двама. Томи и Бруно изглеждаха така, сякаш изгаряха от нетърпение да извъртя някой номер. Май искаха да ме наранят.
Докато Енцо ме водеше покрай тях, казах:
- Дали е, защото съм жена или вие двамата винаги понасяте тежко поражението?
- Ша я гръмна - изсумтя Томи.
- После - отвърна Гейнър, - после.
Питах се дали говори сериозно. Ако заклинанието на Доминга подействаше, щях да съм като живо зомби, което се подчинява на волята й. Ако не подействаше, тогава Томи и Бруно щяха да ме убият, при това бавничко. Надявах се да има и трети вариант.
36
Третият вариант беше да съм вързана за стола в стаята, където се събудих. Беше най-добрият от трите, но не особено добър. Не обичам да ме връзват. Това означава, че възможностите ти от няколко са сведени до нулата. Доминга отряза кичур-два от косата ми и няколко нокътя. Коса и нокти за заклинанието за подчинение. Мамка му.
Столът беше стар и с права облегалка. Китките ми бяха вързани към пречките, които образуваха облегалката. Глезените ми - поотделно за краката на стола. Въжетата бяха стегнати. Подърпах ги с надежда за малко пространство. Нямаше.
Бяха ме връзвали и преди и винаги съм изживявала фантазия в стил Худини - че този път ще ми оставят достатъчно хлабавина, за да се измъкна. Но в реалността просто не става така. Вържат ли те, оставаш си вързан, докато някой не те пусне.
Проблемът е, че когато ме пуснеха, щяха да изпробват малко гадно заклинанийце върху мен. Трябваше да се измъкна преди това. Някак си. Трябваше да се измъкна. Мили Боже, нека се измъкна!
Като по поръчка, вратата се отвори - но не пристигаше помощ.
Влезе Бруно, понесъл Уанда на ръце. По дясната й буза бе засъхнала кръв от рана над окото. На лявата й буза цъфтеше голяма синина. Долната й устна бе подута и имаше малък кървящ разрез. Очите й бяха затворени. Не бях убедена дори дали е в съзнание.
Лицето ме болеше отляво, там, където Бруно ме беше ритнал, но в сравнение с раните на Уанда това не беше нищо.
- Сега какво? - попитах Бруно.
- Доведох ти компания. Когато се събуди, питай я какво друго й стори Томи. Да видим дали това ще те убеди да вдигнеш зомбито.
- Мислех, че Доминга ще ме омагьосва да ви помогна.
Той сви рамене.
- Гейнър не й вярва много-много, откакто тя се издъни така зле.
- Той май не си пада по предоставянето на втори шанс, а? -попитах.
- Не си пада. - Бруно остави Уанда на пода до мен. - Най-добре приеми предложението му, малката. Една мъртва курва и ти получаваш един милион долара. Приеми!
- Ще използвате Уанда за жертвоприношението - установих. Дори
аз долових умората в гласа си.
- Гейнър не предоставя втора възможност.
Кимнах.
- Как е коляното ти?
Той се намръщи:
- Наместих си го.
- Сигурно е боляло ужасно.
- Така си е. Ако няма да помагаш на Гейнър, бързо ще откриеш колко точно ме е боляло.
- Око за око - уточних.
Бруно кимна и се изправи. Щадеше десния си крак. Хвана ме, че го гледам.
- Поговори с Уанда. Решавай в какво положение искаш да бъдеш. Гейнър спомена за идеята да те осакати и после да те задържи като играчка. Това няма да ти хареса.