- Как така работиш за него?
Бруно сви рамене.
- Наистина ми плаща добре.
- Парите не са всичко.
- Казва го човек, който никога не е умирал от глад.
Да, прав беше. Просто го погледнах. Взирахме се един в друг известно време. В очите му най-сетне забелязвах човешка емоция. Не можех да я разчета, обаче. Каквото и чувство да беше, не го разбирах.
Той се обърна и излезе от стаята.
Погледнах към Уанда. Тя лежеше неподвижно на хълбок. Носеше друга дълга разноцветна пола. Бялата блуза с широка дантелена яка беше почти разкъсана на раменете. Сутиенът й се оказа с цвят на слива. Обзалагам се, че преди Томи да я докопа, е имала и гащета със същия цвят.
- Уанда - казах тихичко, - Уанда, чуваш ли ме?
Главата й се раздвижи бавно и болезнено. Едното й око се отвори -разширено и паникьосано. Другото беше залепнало от съсирената кръв. Уанда посегна трескаво към окото си. Когато успя да отвори и двете, примигна срещу мен. Трябваше й известно време да фокусира погледа си и да установи коя съм. Какво ли беше очаквала да види по време на паниката си? Не исках и да знам.
- Уанда, можеш ли да говориш?
- Да - гласът й беше тих, но ясен.
Исках да я попитам дали всичко е наред, но отговорът ми беше ясен.
- Ако можеш да допълзиш дотук и да ме развържеш, ще се постарая да се махнем.
Тя ме погледна така, сякаш си бях загубила ума.
-Не можем да се махнем. Харолд ще ни убие. Каза последното като че ли беше просто факт.
- Не ме бива да се предавам, Уанда. Развържи ме и все ще измисля нещо.
- Той ще ме нарани, ако ти помогна - възрази тя.
- Смята да те използва като жертвоприношение за вдигането на роднината му. Колко по-наранена от това можеш да бъдеш?
Тя примигна срещу мен, но погледът й се проясняваше. Досущ сякаш паниката беше наркотик, а Уанда се отърсваше от влиянието му. Или може би Харолд Гейнър беше наркотикът? Аха, би имало смисъл. Тя беше пристрастена. Пристрастена към Харолд Гейнър. Всеки наркоман е готов да умре за още една доза. Но аз не бях.
- Развържи ме, Уанда, моля те. Мога да измъкна оттук и двете ни.
- А ако не успееш?
- Поне няма да сме в по-лошо положение.
Тя явно се позамисли. Напрягах се да чуя какво става в коридора. Щеше да стане доста напечено, ако Бруно се върнеше насред опитите ни за бягство.
Уанда се надигна на ръце. Краката й се влачеха зад нея под полата
- мъртви, без признак на движение. Проститутката запълзя към мен. Предположих, че ще й отнеме доста време, но всъщност тя напредваше бързо. Мускулите на ръцете й се надуваха и я изтласкваха, действаха добре. Озова се до стола за броени минути.
Усмихнах се.
- Много си силна!
- Ръцете са всичко, което ми е останало. Налага се да са силни - каза Уанда.
Тя започна да подръпва въжетата, с които бяха пристегнали дясната ми китка.
- Много са стегнати.
- Можеш да се справиш, Уанда!
Тя зачовърка възела с пръсти и най-сетне, след, както ми се стори, часове, но сигурно бяха не повече от пет минути, усетих въжето да поддава. Отпусна се. Отпусна се! Ура!
- Почти успя, Уанда! - чувствах се като суфльор на мажоретки.
По коридора в наша посока се разнесоха стъпки. Уанда вдигна насиненото си лице, в очите й се четеше ужас.
- Няма време - прошепна.
- Върни се където беше. Давай. Ще довършим после! - наредих.
Тя се върна на ръце до мястото, където я беше оставил Бруно. Тъкмо се бе настанила в приблизително същата поза, когато вратата се отвори. Уанда се престори, че е в безсъзнание - нелоша идея.
На прага застана Томи. Беше си свалил якето и черната паяжина на презраменния му кобур изпъкваше на фона на бялата спортна риза с къси ръкави. Черните джинси подчертаваха стегнатия му кръст. От прекаленото вдигане на тежести изглеждаше като напомпан в торса.
Беше добавил още нещо ново към дрехите си. Нож. Въртеше го в ръка като палка. Правеше почти идеално колело отблясъци. Издръжливост на китките. Брех, леле.
- Не знаех, че използваш ножове, Томи - гласът ми прозвуча съвсем спокойно и нормално - колко странно.
Той се ухили.
- Имам разнообразни таланти. Гейнър иска да знае дали си си променила мнението за вдигането на зомбито.
Не беше точно въпрос, но все пак отговорих:
- Няма да го направя.
Усмивката на телохранителя се разшири:
- Надявах се да го кажеш.
- Защо?
Боях се, че знам отговора.
- Защото той ме прати да те убедя.
Взирах се в бляскавия нож и не успях да се сдържа: