- Коленичи и й дръж главата неподвижна - казах аз.
Енцо първи приседна и сложи огромната си длан на тила на Уанда. Задържа я на място. Тя се разплака. Бруно коленичи и я стисна за рамото със свободната си ръка, за да помогне да я овладеят. Важно беше смъртта да настъпи при първия удар.
Доминга вече се усмихваше. Връчи ми малък кафяв буркан с мазило. То беше бяло и миришеше силно на карамфил. Аз лично използвах повече розмарин, но и карамфилът ставаше.
- Откъде знаеше какво ще ми трябва?
- Помолих Мани да ми каже какво използваш.
- Не би ти казал и думица!
- О, една заплаха срещу семейството е чудесно средство - разсмя се Доминга. - Не се натъжавай толкова! Той не те е предал, chica! Ману-ел смяташе, че просто ми е интересно какви сили имаш. Което е самата истина, както знаеш.
- Скоро ще видиш с очите си, нали? - попитах.
Тя леко склони глава.
- Намажи се, където следва!
Натрих мазилото по лицето си. Беше студено и лепкаво. Заради карамфила миришеше на бонбонки. Размазах го с две ръце под блузата си
- точно над сърцето. И, последно, по надгробния камък.
Сега ни оставаше само жертвата.
Доминга ми каза:
- Не мърдай!
Останах на място, застинала като по магия. Дали чудовището й още стоеше неподвижно в коридора, както и аз сега?
Сеньората остави мачетето на тревата до ръба на кръга и излезе извън него.
- Вдигни мъртвеца, Анита! - нареди ми тя.
- Първо задай на Гейнър един въпрос, моля!
От любезното обръщение ме заболя, но все пак то свърши работа.
Тя ме погледна с любопитство:
- Какъв въпрос?
- Този му роднина също ли е бил вуду жрец? - попитах аз.
- Какво значение има? - попита Гейнър.
-Глупак такъв! - възкликна Доминга. Обърна се към него и сви юмруци. - Значи това се е объркало онзи път! А ти ме накара да мисля, че съм те подвела!
- Какви ги дрънкаш? - поинтересува се милионерът.
- Когато вдигнеш вуду жрец или съживител, понякога магията се обърква - обясних аз.
- Защо? - попита той.
- Магията на предшественика ти се смесва с моята - отвърна До-минга. - Сигурен ли си, че този ти роднина не си е падал по вудуто?
- Доколкото знам, не - отвърна Гейнър.
- А за първия знаеше ли? - поинтересувах се.
-Да.
- И защо не ми каза? - изръмжа Сеньората. Силата й заблестя около нея като тъмен ореол. Щеше ли да убие богаташа или копнееше за парите му повече, отколкото за смъртта му?
- Не знаех, че е важно.
Мисля, че Доминга скръцна със зъби. Не я виня. Той бе пожертвал репутацията й и дузина животи. И не виждаше нищо лошо в това. Но Сеньората не го порази с внезапна смърт. Алчността й спечели.
- Действай, де - обади се Гейнър. - Не си ли искаш парите?
- Не ме заплашвай! - изръмжа Доминга.
Колко мило, лошите типове щяха да се изпокарат.
- Не те заплашвам, Сеньора. Просто няма да ти платя, ако това зом-би не стане от гроба!
Доминга си пое дълбоко дъх. Буквално изпъна рамене и се обърна към мен.
- Прави, каквото ти наредих, вдигни мъртвеца!
Отворих уста да измисля още някакво извинение за отлагането. Зората приближаваше. Все щеше да настъпи.
- Никакво бавене повече! Вдигни мъртвеца, Анита, веднага! - в последната думичка се съдържаше заповед.
Преглътнах с усилие и тръгнах към ръба на кръга. Исках да се махна оттам, да си ида, но не можех. Застанах, облегната на невидимата бариера. Беше все едно да се блъскаш в стена, която не напипваш. Напъвах се с все сили, докато цялото ми тяло се разтрепери. Поех си дълбоко и треперливо дъх.
Вдигнах мачетето.
Уанда захленчи:
- Не, Анита, моля те, моля те, недей!
Бореше се, но не можеше да помръдне. Щеше да е лесна плячка. По-лесна, отколкото да обезглавяваш пиле с една ръка. А аз го правех почти всяка нощ.
Коленичих пред проститутката. Енцо я държеше за тила и й пречеше да мърда. Но тя скимтеше - отчаяно писукане дълбоко в гърлото й.
Боже, помогни ми!
Поставих мачетето под брадичката й и казах на Енцо:
- Вдигни й главата, за да нанеса уверено удар! Той сграбчи Уанда за косата и й изви врата назад под болезнен ъгъл. В очите й се виждаше доста белтък. Дори на лунната светлина различавах подскачането на пулса във вената на врата й.
Отново опрях мачетето в шията й. Кожата й беше твърда и истинска под острието. Вдигнах го точно над плътта, за миг не я докосвах дори. после забих мачетето право в гърлото на Енцо. Върхът го прониза. Кръвта се разля като черен поток.