Намръщих се при споменаването на този прякор, или може би беше обида?
- Е, жена ти нарича така Доминга, не аз.
Мани погледна към захвърления небрежно на масата пистолет.
- Да, но ще носиш оръжие, просто за всеки случай.
Изгледах колегата си над ръба чашата.
- За всеки случай.
- Ако се стигне до престрелка, Анита, значи сме загазили. Там гъмжи от телохранители.
- Не смятам да стрелям по някого. Просто ще идем да й зададем няколко въпроса. Това е всичко.
Мани изсумтя.
-Рог favor9, сеньора Салвадор, случайно наскоро да сте вдигали зомби-убиец?
- Я стига, Мани! Знам, че е малко странно...
- Странно ли? - той поклати глава. - „Странно“, казва тя. Ако разсърдиш Доминга Салвадор, странностите ще са само началото.
- Не е задължително да идваш.
- Ти ме повика за подкрепление! - Той ми се ухили с онази негова бляскава белозъба усмивка, която озаряваше цялото му лице. - Не звънна на Чарлз или на Джеймисън. Обади се на мен и, Анита, това е най-хубавият комплимент, който можеш да направиш на един старец!
- Ти не си старец - казах го искрено.
- Е, жена ми все ми повтаря съвсем друго. Росита ми е забранила да ходя на лов за вампири с теб, но не може да ме опази от свързаните със зомбита дейности, поне засега.
Изненадата ми сигурно си пролича, защото Мани продължи:
- Знам какво сте си говорили преди две години, докато бях в болницата.
- За малко да умреш - уточних аз. - А ти колко счупени кости имаше?
- Росита отправи съвсем разумна молба, Мани. Ти имаш да мислиш за четири деца.
- И съм твърде стар, за да коля вампири. - той говореше с ирония,
но и с горчивина.
- Никога няма да бъдеш твърде стар за това - отбелязах.
- Приятна мисъл. - колегата ми отпи от кафето си. - Най-добре да тръгваме. Сеньората не бива да ни чака.
- Боже опази! - ухилих се аз.
- Амин!
Взрях се в него, докато той плакнеше чашата си на мивката.
- Да не би да знаеш нещо, което не ми казваш?
- Не - отвърна Мани.
На свой ред изплакнах чашата си, все още втренчена в него. Наясно бях за подозрителната бръчка на челото си.
- Мани?
- Честна мексиканска, не знам нищичко.
- Тогава какво има?
- Нали знаеш, че бях вудун преди Росита да ме покръсти в чистото християнство?
- Да, и?
- Доминга Салвадор не беше просто една от жриците ми. Беше ми любовница.
Позяпах го няколко секунди.
- Майтапиш ли се?
Мани ми отвърна извънредно сериозно:
- Не бих се шегувал с подобно нещо.
Свих рамене. Изборът на съкреватници на познатите ми често ме изумява.
- Значи, затова успя да ми уредиш среща така мълниеносно?
Той кимна.
- Защо не си ми казвал преди?
- Защото можеше да се опиташ да се вмъкнеш там без мен.
- Толкова зле ли щеше да е?
Мани просто ме съзерцаваше с извънредно сериозен поглед.
- Вероятно.
Взех си пистолета от масата и го пъхнах в кобура в панталона. Осем патрона. Браунингът можеше да побере четиринайсет. Но да се върнем в реалността: ако ще ми трябват повече от осем патрона, значи да се пиша мъртвец. Също и Мани.
- Мамка му - прошепнах.
- Какво?
- Имам чувството, че отивам на гости на Торбалан.
Мани завъртя лекичко глава.
- Сравнението си го бива.
Страхотно, ама направо велико изказване! Защо ли изобщо си пъхах главата в бърлогата на лъва? Пред очите ми изплува образът на покритото с кръв плюшено мече на Бенджамин Рейнолдс. Добре де, знаех защо съм се хванала на хорото. Ако имаше и най-малък шанс момчето още да е живо, лично щях да сляза до ада - стига да ми се отваря и шанс да се върна оттам. Не казах това на глас. Не исках да узная дали адът също е добро сравнение.
5
В квартала имаше стари къщи - от петдесетте и шейсетте. Моравите бяха покафенели от липсата на вода. Нямаше пръскачки. Цветята в градинките до сградите се бореха да оцелеят. Срещаха се най-вече пету-нии, мушката и тук-там по някой розов храст. Улиците бяха чисти и спретнати, а само на една пресечка оттук можеха да те гръмнат, ако носиш яке с неправилните цветове.
Бандитската дейност в района на сеньора Салвадор обаче бе прекратена. Дори тийнейджърите с автоматични пистолети се боят от нещата, които не можеш да спреш с куршум, все едно колко добър стрелец си. Муниции със сребърно покритие биха ранили вампир, но няма да го убият. Ще убият ликантроп, но не и зомби. Всъщност даже да насечеш проклетата твар на парчета, разчленените части на тялото ще продължат да пълзят след теб. Виждала съм го на живо. Не е приятна гледка. Бандите бяха оставили сеньората на мира. Край на насилието. В квартала цареше вечно примирие.