Доминга се усмихна.
- Наистина ли не знаеш, а?
Поклатих глава.
Усмивката й се разшири, направо сияеше от удоволствие.
- Сложи си дясната ръка с дланта нагоре на масата, рог favor!
- Ако знаеш нещо за момчето, просто ми кажи. Моля!
- Ако издържиш едно-две изпитания, ще ти помогна.
- Що за изпитания? - надявах се, че прозвучах толкова подозрително, колкото бях настроена.
Доминга се засмя - буен и весел смях. Подхождаше си с всичките весели бръчки по лицето й. Очите й направо сияеха. Защо ли имах чувството, че се надсмива над мен?
- Хайде, chica, няма да те нараня! - каза тя.
- Мани?
- Ще те предупредя, ако стори нещо, което ще ти навреди!
Доминга вдигна поглед към мен - нещо като озадачено учудване.
- Чувала съм, че можеш да вдигаш по три зомбита на нощ, и то всяка нощ. При все това си истинска новачка.
- Незнанието е благословия - заявих.
- Седни, chica. Няма да те боли, обещавам! Няма да те боли. Обещание за по-болезнени процедури по-късно. Седнах.
-Всяко закъснение може да коства живота на момченцето! - опит да призова добрата й страна.
Доминга се наведе към мен.
- Наистина ли смяташ, че детето е още живо?
Според мен тя нямаше добра страна. Отдръпнах се назад. Не можах да се сдържа, а не можех и да я излъжа.
-Не.
- Значи разполагаме с време, нали?
- Време за какво?
- Ръката ти, chica, рог favor, и след това ще отговоря на въпросите! Поех си дълбоко дъх и положих дясната си длан на масата. Домин-
га се държеше загадъчно. Мразя, когато хората са загадъчни.
Тя извади изпод масата малка черна кесия, която сякаш бе държала в скута си през цялото време. Сякаш го бе планирала предварително. Мани се взираше в торбата, сякаш от нея ей-сега ще изпълзи нещо гнусно. Доминга Салвадор наистина извади отвътре нещо гнусно.
Беше талисман - гри-гри, изработено от черни пера, парчета кост и мумифицирано птиче краче. Поне в първия миг предположих, че е пиле, но видях черните дебели нокти. Значи някъде наоколо имаше ястреб или орел с дървен крак.
Привидя ми се как жрицата забива ноктите в плътта ми и цялата се стегнах, за да се дръпна. Но тя просто положи гри-грито в отворената ми шепа. Пера, парчета кост и сух ястребов крак. Не беше лигаво. Не болеше. Всъщност почувствах се като глупачка.
След това го усетих - топлина. Гадното нещо се затопляше, както си стоеше в шепата ми. Секунда преди това беше хладно.
- Какво му правиш?
Доминга не отговори. Погледнах я, но тя се взираше настоятелно в ръката ми. Като котка, която ще скочи.
Пак се втренчих в гри-грито. Пръстите на крака се размърдаха, разтвориха се, пак трепнаха. Движеше се в ръката ми!
- Мамка му!
Искаше ми се да скоча. Да метна ужасното нещо на пода. Но не го сторих. Седях си, цялата настръхнала, с препускащо в гърлото сърце и оставих гадорията да мърда в шепата ми.
- Добре. - казах задавено, - издържах малкото ти изпитанийце. А сега разкарай това дяволско нещо от мен!
Доминга внимателно вдигна талисмана. Внимаваше да не докосне мен. Не знам защо, но се забелязваше какви усилия полага.
- По дяволите, по дяволите! - промърморих под нос. Изтрих длан в корема си, докосвайки пътьом и скрития наблизо пистолет. Беше успокояващо да знам, че ако лошото стане много лошо, мога просто да я гръмна. И то преди съвсем да ми е изкарала ангелите.
- Сега можем ли да се хванем за работа? - успях да кажа почти спокойно. Точка за мен.
Доминга люлееше талисмана в шепи.
- Накара пръстите да се движат. Страхуваш се, но не си изненадана. Защо?
Какво можех да кажа? Нищо, което исках тя да узнае.
-Имам усет към мъртвите. Реагира спрямо мен като някои хора, дето четат мисли.
Тя се усмихна.
- Наистина ли вярваш, че способността ти да вдигаш мъртъвци е като четенето на мисли? Театрални номера?
- Аз вдигам мъртъвци, сеньора. Това е просто професия.
- Всъщност сама не си вярваш.
- Е, старая се - признах.
- Била си изпитвана и преди! - каза го като твърдение.
- Баба ми по майчина линия ме изпита, но не с това - посочих към застиналия подвижен крак. Изглеждаше като някоя от изкуствените ръце, дето си ги купуваш в „Спенсърс“. Сега, когато не се намираше у мен, можех да се преструвам, че просто вътре са скрити малки батерий-ки. Да бе.
- Тя вудун ли беше?
Кимнах.
- Защо не си учила при нея?
- Имам вроден дар да вдигам мъртъвци. Това не влияе на религиозните ми предпочитания.
- Ти си християнка. - Доминга го каза така, че да прозвучи като нещо лошо.