Преглътнах много усърдно и си поех дълбоко дъх.
- Изглеждаш ми прежълтяла, Блейк - обади се току иззад гърба ми нечий глас.
Подскочих и Зербровски се разсмя:
- Стреснах ли те, а?
- Не - излъгах.
Детектив Зербровски е малко над метър и седемдесет, а къдравата му черна коса е започнала да се прошарва. Той носи очила с тъмни рамки, за да подчертае кафявите си очи. Кафявият му костюм беше омач-кан, а вратовръзката в жълто и кафеникаво - петносана, вероятно от обяда. Хилеше ми се. Зербровски винаги ми се хили.
- Фанах те, Блейк, признай си! Нима нашата яростна убийца на вампири ще оповръща жертвите?
- Качил си някое и друго кило, нали, Зербровски?
- Ооо, заболя ме! - отвърна той. Долепи длани до гърдите си, олю-лявайки се леко. - Не ми казвай, че не копнееш за тялото ми тъй, както аз копнея за твоето!
- Я стига, Зербровски! Къде е Долф?
-В голямата спалня. - Зербровски стрелна с поглед високия таван и капандурата. - Ще ми се ние с Кати да можехме да си позволим нещо такова.
- Аха - съгласих се. - Хубавко е!
Погледнах покрития с чаршаф диван. Платът полепваше по онова, което се криеше отдолу, досущ като салфетка, метната върху разлят сок. Но във вида му имаше нещо нередно. Накрая ми хрумна, че подутините не са достатъчно, та да съставят цяло човешко тяло. Каквото и да се криеше отдолу, му липсваха някои части.
Стаята сякаш се завъртя. Отклоних очи, преглъщайки конвулсивно. Бяха минали месеци, откакто наистина ми беше призлявало на местопрестъпление. Е, поне климатикът работеше. Това беше добре. От жегата винаги смърди повече.
- Хей, Блейк, да не би наистина да ти трябва чист въздух? - Зерб-ровски ме хвана за ръка, сякаш за да ме поведе към вратата.
- Благодаря, добре съм - погледнах го право в ясните кафяви очи. и излъгах. Той знаеше, че лъжа. Изобщо не се чувствах добре, но щях да се оправя.
Полицаят ме пусна, отстъпи назад и подигравателно отдаде чест:
- Обичам яките кучки!
Усмихнах се, просто не успях да се сдържа.
- Разкарай се, Зербровски!
-В края на коридора, последната врата вляво! Ще намериш Долф там! - той потъна в тълпата. На местопрестъпленията при убийство присъстват ужасно много хора - нямам предвид зяпачите отвън, а униформени и цивилни ченгета, техници, онзи тип с видеокамерата. Местопрестъплението прилича на пчелен кошер ужасно претъпкано е и цари трескав хаос.
Проправих си път през присъстващите. Ламинираната ми карта беше защипана на яката на морскосиньото сако. Стоеше там, за да знаят ченгетата, че съм на тяхна страна, а не съм някаква си зяпачка. Освен това така по-спокойно носех пистолет в пълна с полицаи къща.
Промъкнах се през тълпа, която се беше струпала като в пътно задръстване до една врата в средата на коридора. Разнасяха се откъслечни фрази:
- Исусе, виж кръвта. Още ли не са открили трупа?. Искаш да кажеш - останките му?. Не.
Промуших се между двама униформени. Единият се обади: „Ей!“. Забелязах празно място точно пред последната врата от лявата страна. Не знам как бе успял Долф, но беше сам в стаята. Сигурно тъкмо бяха приключили с огледа.
Заварих го коленичил в средата на светлокафявия килим. Бе сложил дебелите си длани, опаковани в хирургически ръкавици, на бедрата. Черната му коса беше толкова късо подстригана, че ушите му сякаш стърчаха от двете страни на голямото, плоско лице. Видя ме и се надигна. Беше почти два метра висок и имаше телосложение на кечист. Разположеното зад него легло с балдахин сякаш внезапно се смали.
Долф е началник на най-новата оперативна група в полицията - Отрядът на привиденията. Официално го наричат Регионален отряд за свръхестествени разследвания, накратко РОСР. Занимава се с всичко, свързано със свръхестественото. На практика е девета глуха за проблемните ченгета. Никога не съм се питала какви ги е забъркал Зербровски, за да попадне при Привиденията. Чувството му за хумор е твърде стран-но и абсолютно безмилостно. Но Долф. Та той е идеалното ченге. Винаги съм смятала, че е обидил някоя важна клечка - обида от типа да си твърде добър в работата си. Няма да се усъмня, ако ми кажат нещо такова.
На килима до него имаше още един завит с чаршаф вързоп.
- Анита. - той винаги говори така - с по една дума.
- Долф! - приветствах го аз.
Беше коленичил между балдахина и оцапания с кръв чаршаф.
- Готова ли си?
- Знам, че си от мълчаливците, Долф, но не би ли могъл да ме осветлиш какво все пак би трябвало да търся?