Русият с костюма се развика:
- Госпожице Блейк, госпожице! Може ли да ни дадете изявление?
Винаги е приятно да те разпознават, поне така мисля. Но се престорих, че не съм го чула. Продължих да крача, свела целеустремено глава.
Всяко едно местопрестъпление е досущ като всички останали. Разликата е само в специфичните кошмарни елементи. Стоях в спалнята на много приятно едноетажно ранчо. На тавана имаше бял вентилатор, който бавно се въртеше. Издаваше тихо скъ-ъъ-ърцащо пукане, сякаш не е бил добре завинтен от едната страна.
По-добре е да се съсредоточаваш върху дребните детайли. Върху начина, по който източната светлина пада през косите щори, превръщайки стаята в зебров мотив от сенки. По-добре е да не гледаш онова, което е на леглото. Не искаш да гледаш. Не искаш да виждаш.
Но се налага. Нужно е да погледнеш. Може да намериш улика. Да бе, и прасетата имат шибани крилца! Но все пак, може би - само може би! - ще има улика. Може би. Надеждата е истинска кучка.
В човешкото тяло има приблизително осем литра кръв. Количеството, което слагат по филмите и сериалите, просто не е достатъчно. Пробвай да излееш осем литра мляко на пода в спалнята. Да видиш само каква бъркотия става, а сега го умножи по. нещо си. Кръвта бе прекалено много за един човек. Килимът пльокаше под краката ми и тук там като кал след дъжд избликваха малки гейзери. Белите ми найки се оцапаха в червено преди да измина и половината път до леглото.
Урок, научен: носи черни найки на местопрестъпленията.
В стаята витаеше миризма. Радвах се, че на тавана има вентилатор. Тук смърдеше на смес от кланица и тоалетна. Лайна и кръв. Най-често това е мирисът на скорошна смърт.
Не само леглото, но и голяма част от пода около него беше покрита с чаршафи. Изглеждаше така, сякаш са намятали гигантски хартиени кърпи върху най-големия разлив на „Куул Ейд“18 в света. Сигурно навсякъде под чаршафите имаше пръснати парченца. Буците бяха толкова малки. твърде малки, за да съставляват тяло. Нямаше нито една отделна, просмукана в пурпур буца, която да е достатъчно голяма за цял труп.
- Моля те, не ме карай да гледам! - прошепнах на празната стая.
- Каза ли нещо?
Подскочих и открих, че Долф е застанал точно зад гърба ми.
- Исусе, Долф, изплаши ме!
-Чакай да видиш онова под чаршафите. Тогава можеш да се плашиш!
Не исках да виждам какво има под купчината просмукали с кръв чаршафи. Бях сигурна, че съм се нагледала на такива работи за цяла седмица напред. Квотата ми за кръв бе надскочена още предишната нощ. Точно така, бях си превишила квотата.
Долф стоеше на прага в очакване. Около очите му забелязах тънки бръчици, които не бях виждала досега. Беше блед и имаше нужда от бръснене.
Всички имахме нужда от нещо. Но първо трябваше да погледна под чаршафите. Ако Долф бе способен на това, значи и аз можех да го понеса. Да-а, бе!
Сержантът подаде глава в коридора:
- Трябват ни няколко ръце да вдигнем чаршафите! Щом Анита Блейк види останките, отиваме си вкъщи! - Мисля, че додаде последното, защото никой не се появи да ни помогне. Нямаше и да открие доброволци. - Зербровски, Пери, Мерлони, домъкнете се насам!
Торбичките под очите на Зербровски изглеждаха като синини.
- Здрасти, Блейк!
- Здрасти, Зербровски, изглеждаш ужасно!
Той се разсмя насреща ми:
- А ти все още си свежа и сладка като пролетно утро!
- Да бе, как ли не - казах.
Детектив Пери се обади:
- Госпожице Блейк, радвам се да се видим отново!
Нямаше как да не се усмихна. Пери е единственото познато ми ченге, което може да се държи любезно дори над кървави останки.
- И аз се радвам на срещата ни, детектив Пери!
- Хайде да приключваме с това - каза Мерлони, - или вие двамата се каните да си пристанете?
Мерлони беше висок, макар и не толкова висок като Долф. Но пък нима в отряда имаше друг с подобен ръст? Сивата му, къдрава коса беше подкастрена късо и се виеше отстрани и над ушите му. Носеше бяла официална риза с навити до лактите ръкави и разхлабена вратовръзка. Пистолетът му стърчеше на лявото бедро като дебел портфейл.
- Ами тогава махай първия чаршаф, Мерлони, щом толкоз си се разбързал! - предложи Долф.