- Сериозно ли предполагаш, че са минали почти два дни? - поклатих глава. - Кръвта е твърде прясна. Не, просто още не се е вкочанила. Престъплението е на няма и осем часа.
- Не е зле, Блейк - кимна той и побутна гръдния кош достатъчно силно, за да разлюлее гърдата. - А от това какви заключения си вадиш?
Преглътнах мъчително. Канех се да спечеля облога.
- Не знам. Да видим. Помогни ми да го обърна. - взирах се в лицето на Мерлони, докато го казвах. Дали не пребледня леко? Май да.
- Добре.
Другите трима стояха настрани и гледаха представлението. Ами нека. Беше много по-добре, отколкото да мислят за ставащото като за работа.
Ние с Мерлони преместихме гръдния кош настрани. Внимавах да му оставям по-месестите участъци, тъй че накрая на практика опипваше труп. Дали гърдата под пръстите му си е цица като цица? Има ли значение, че е кървава и студена? Мерлони ми се стори леко прежълтял. Предполагам, че имаше значение.
Вътрешностите на гръдния кош бяха остъргани точно както при господин Рейнолдс. Чисто и кърваво гладко. Оставихме ребрата отново да паднат на леглото. Заляха ни пръски кръв. Личаха по-добре по бялата риза на партньора ми, отколкото по моето синьо поло. Точка за мен.
Той се намръщи и бръсна кървавите капки. Размаза кръвта от ръкавиците си по ризата. Затвори очи и си пое дълбоко дъх.
- Добре ли си, Мерлони? - попитах. - Не искам да продължаваш, ако това те разстройва!
Той ме стрелна с поглед, после се ухили. Много неприятна усмивка.
- Още не си видяла всичко, маце! А аз го видях.
- Но докосна ли всичко?
Струйка пот протече по лицето му.
- Не искаш да пипаш всичко това.
Свих рамене:
- Ще видим!
На леглото имаше и крак. Съдейки по космите и останалата на него маратонка - мъжки. Облата, влажна ябълка на ставата блестеше срещу нас. Зомбито просто беше отскубнало крака, късайки плътта, но не и костта.
- Това сигурно е боляло ужасно! - констатирах.
- Смяташ ли, че е бил жив, докато са му късали крака?
Кимнах.
- Аха.
Не бях сто процента убедена. Имаше твърде много кръв, за да се познае кой и кога е умрял, но Мерлони ми се стори още малко по-блед.
Останалите парчета бяха просто кървави останки - късчета месо, парченца кост. Партньорът ми събра цяла шепа дреболии.
- Дръж!
-Исусе, Мерлони, това не е смешно! - Стомахът ми се върза на възел.
- Не, но изражението ти е - отвърна той.
Стрелнах го с поглед и заявих:
- Ако искаш го хвърли, Мерлони, но без подигравки!
Той примигна срещу мен, но кимна. Хвърли шепата дреболии. Бяха доста неудобни, но успях да ги хвана. Мокри, тежки, лепкави, просму-кани и едновременно с това гнусни, като да докосваш суров телешки
дроб, но по-зле.
Долф театрално изпъшка:
- Докато си играете на кой е по-силен, можем ли да научим нещо полезно?
Пуснах парчетата човешка плът обратно на леглото.
-Разбира се. Зомбито е дошло през плъзгащата се врата, както и предишния път. Преследвало е мъжа или жената дотук и ги е спипало и двамата. - спрях да говоря. Просто застинах.
Мерлони държеше бебешко одеялце. Кой знае защо, едното му ъгълче бе останало чисто. Беше поръбено с коприненорозово, с малки балончета и клоуни. От другия му край тежко капеше кръв.
Взирах се в малките балони и клоуни, а те танцуваха в безполезни кръгове.
- Копеле такова - прошепнах.
- На мен ли говориш? - попита полицаят.
Поклатих глава. Не исках да докосвам одеялото.
Но посегнах към него. Мерлони се постара кървавият ръб да ме плесне по голата ръка.
- Жабарско копеле! - изсумтях.
- На мен ли говориш, кучко?
Кимнах и се опитах да се усмихна, но не се справих много добре. Трябваше да продължим да се преструваме, че всичко е наред. Че това е възможно. Беше отвратително. Ако не ме обвързваше залогът, щях да избягам с писъци.
Взирах се в одеялцето.
- На колко е?
- Ако съдим по семейната снимка отпред, бих казал - на три или четири месеца.
Най-сетне стигнах до другата страна на леглото. Там имаше още едно покрито с чаршаф място. Беше също толкова кърваво и също толкова малко. Под чаршафа нямаше нищо цяло. Исках да отменя залога. Ако момчетата не ме караха да поглеждам отдолу, щях да ги заведа всичките в „При Тони“. Стига само да не се налага да вдигам този последен чаршаф. Моля ви, моля ви!
Но трябваше да погледна, със или без облог. Трябваше да видя каквото има за гледане. По-добре да погледна и да спечеля, отколкото да избягам и да загубя.
Връчих одеялцето обратно на Мерлони. Той го взе и го остави пак на леглото, достатъчно високо, за да остане чистото ръбче на сухо.