— Вие трябва да наминавате понякога, за да си поговорим — предложи мистър Харисън, когато Анн се приготви да си тръгва. — Не е далече, а хората трябва да си живеят по съседски. Аз съм много заинтригуван от това ваше Общество. Както изглежда, ще бъде доста забавно в него. Кого ще зачешете пръв?
— Ние няма да се занимаваме с хорските несъвършенства… а само с местата, чието състояние имаме намерение да подобрим — каза, с глас изпълнен с достойнство, Анн. Тя подозираше, че мистър Харисън иска да се подиграе с проекта.
Докато тя напускаше дома, мистър Харисън я наблюдаваше от прозореца… една лека момичешка фигурка, която подскачаше с леко сърце през полята на фона на слънчевия залез.
— Аз съм един свадлив, самотен, опак старец — каза си той на глас, — но има нещо в това малко момиче, което ме кара да се чувствам отново млад… и това като че ли е едно приятно усещане, което бих искал да изпитам още веднъж.
— Червенокоса кукличка! — изкрещя Джинджър подигравателно.
Мистър Харисън вдигна юмрук срещу папагала:
— Ти си една свадлива птица — прошепна той. — Почти ми се искаше да ти извия врата, когато брат ми, морякът, те донесе у дома. Винаги ли ще ме въвличаш в неприятности?
Анн тича до дома весела и разказа всичките си приключения на Марила, която беше се разтревожила много от дългото й отсъствие и бе готова да тръгне да я търси.
— Светът е много хубав, в края на краищата, нали, Марила? — обобщи щастлива Анн. — Мисис Линд се оплакваше онзи ден, че светът не е много хубав. Тя каза, че когато очакваш с нетърпение да се случи нещо приятно, можеш да бъдеш сигурна, че ще откриеш много или по-малко разочарования…, че никога твоите очаквания няма да се сбъднат. Е, навярно това е така. Но то си има и добрата страна. Лошите неща невинаги оправдават твоите очаквания… те почти винаги се оказват много по-добри, отколкото си мислиш, че са. Аз очаквах нещо ужасно да се случи, когато отидох у мистър Харисън тази вечер, а вместо това, той беше доста любезен и прекарах много хубаво. Мисля, че ние ще станем с него истински приятели, ако проявяваме достатъчно снизхождение един към друг. Всичко мина много добре. Но въпреки това, Марила, аз наистина никога вече няма да продавам крава, преди да бъда сигурна на кого принадлежи тя. И още нещо, не обичам папагалите!
Глава четвърта
Различни мнения
Една вечер по залез-слънце Джейн Андрюс, Гилбърт Блайт и Анн Шърли се разхождаха бавно край една ограда в сянката на леко поклащащите се клони на смърчовете, където една от просеките сред дърветата, наричана от местните хора Брезовата пътека, се съединяваше с главния път. Джейн беше прекарала деня с Анн, която я изпращаше и вече бяха извървели половината път до дома й, когато край оградата срещнаха Гилбърт и тримата заговориха за съдбоносния утрешен ден, защото утрешният ден беше първи септември и училищата щяха да бъдат отворени. Джейн щеше да отиде в Нюбридж, а Гилбърт в Уайт Сандс.
— Вие двамата имате преимущество пред мене — въздъхна Анн. — Ще учите деца, които не ви познават, а аз трябва да преподавам на моите собствени съученици… и мисис Линд казва, че се страхува, защото не знае дали те ще ме уважават така, както биха уважавали един чужденец. Затова ми препоръчва да бъда много строга от самото начало. Но аз не мисля, че един учител трябва да бъде груб. О, според мене това е много голяма отговорност!
— Предполагам, че ще се спогаждаме добре — каза Джейн със задоволство. На Джейн в никакъв случай не й се искаше да бъде някаква влиятелна личност. Тя възнамеряваше да си изкарва заплатата съвестно, да прави добро впечатление на членовете от училищното настоятелство и името й да влезе в Училищния Инспекторски списък с чест. По-големи амбиции Джейн нямаше. — Главното ще бъде да спазваме реда, а един учител трябва да бъде и малко груб, за да постигне целта си. Ако моите ученици не правят това, което им кажа, ще ги наказвам.
— Как?
— Ще ги наплясквам хубаво, разбира се.
— О, Джейн, не трябва да вършиш това — извика ужасена Анн. — Джейн, ти не би могла!
— Наистина мога и трябва, ако те го заслужават — каза Джейн решително.
— Аз никога няма да ударя дете — каза Анн със същата решителност. — Не вярвам в този способ изобщо. Мис Стейси никога не ни биеше и при нея редът беше перфектен, а мистър Филипс винаги ни биеше, а при него ред изобщо нямаше. Не, ако не мога да се справя без бой, няма да се опитам втори път да преподавам в училище. Има по-добри начини за въздействие. Ще се опитам да спечеля чувствата на моите ученици и после ще изисквам да правят това, което им кажа.