— Но представи си, че не го правят — настоя Джейн. — Във всеки случай няма да ги бия. Сигурна съм, че това няма да доведе до нищо добро. О, недей да биеш учениците, скъпа Джейн, независимо какво правят…
— Какво мислиш ти за това, Гилбърт? — запита Джейн. — Не мислиш ли, че има някои ученици, които трябва да бъдат наплясквани от време на време?
— Не мислиш ли, че това е жестоко, варварско нещо… да удряш дете… което и да е дете? — възкликна Анн, лицето й се зачерви и придоби суров израз.
— Е, — каза Гилбърт колебливо, разкъсан от вътрешните си убеждения и от желанието да се изравни с идеала на Анн. — Има нещо, което и двете страни трябва да знаят. Аз не вярвам много, че децата трябва да се бият. Мисля, както казваш Анн, че има много по-добри начини за възпитание като правило и този фелдфебелски начин на наказание чрез бой трябва да бъде последното средство. Но от друга страна, както казва Джейн, мисля, че понякога има деца, на които не може да се повлияе по друг начин и, накратко казано, се нуждаят от един хубав пердах и той би могъл да им помогне. Фелдфебелското наказание е последното средство, което мога да приема за правило.
Както обикновено се случва, Гилбърт, опитвайки се да угоди и на двете страни, не успя да постигне нищо добро.
Джейн поклати глава:
— Аз ще бия моите ученици, когато те са палави. Това е най-лесният и най-бързият начин за убеждение.
Анн хвърли към Гилбърт разочарован поглед:
— Аз никога няма да ударя дете — повтори думите си твърдо тя. — Убедена съм, че това нито е редно, нито е необходимо.
— Представи си, че едно момче ти отговори дръзко и нахално, когато го накараш да направи нещо? — обърна се Джейн към Анн.
— Ще го задържа след училище и ще му поговоря и любезно, и твърдо — каза Анн. — Има нещо добро във всяка личност, стига да можеш да го откриеш. Един учител е длъжен да го открие и да го развие. Това ни каза преподавателят по Училищно Възпитание в Куинс, спомняш си. Предполагаш ли, че би могла да откриеш нещо добро у едно дете чрез бой? Много по-важно е да повлияеш на децата и да ги възпиташ добре, отколкото да ги научиш да четат, да пишат и да смятат. Така каза професор Рени.
— Но инспекторът ги изпитва по четене, писане и смятане, не забравяй това, и той няма да ти напише добра характеристика, ако учениците не отговорят на неговите стандарти — протестира Джейн.
— Предпочитам моите ученици да ме обичат и да гледат на мен след години като на човек, който наистина им е помогнал, отколкото да бъда вписана в списъка на честта — заяви решително Анн.
— Изобщо ли не би наказвала децата, когато те се държат лошо? — запита я Гилбърт.
— О, да, предполагам, че трябва да ги накажа, въпреки че мразя да го правя и съзнавам това. Но човек не може да държи децата в страх или да ги постави на пода, или да ги наказва да пишат безкрайни редове.
— Предполагам, че няма да наказваш момичетата, като ги караш за наказание да сядат до момчетата? — запита с лукава усмивка Джейн.
Гилбърт и Анн се спогледаха и се усмихнаха малко глуповато. Едно време Анн беше наказана да седне до Гилбърт и от този факт бяха произтекли много тъжни и горчиви последствия.
— Е, времето ще ни покаже най-добрия начин — каза Джейн с философски апломб, когато се разделиха.
Анн се върна в „Зелените покриви“ по Брезовата Пътека, в която сенките шумоляха и ухаеше на папрат, мина през Долината на Теменужките и край Върбалака, където тъмното и светлото се докосваха в целувка под дърветата, мина и край Поляната на Любовниците… местата, които тя и Дайана бяха кръстили с тези имена преди много години. Вървеше бавно, любувайки се на сладостта на гората и полето, на звездния летен сумрак и си мислеше угрижено за новите си задължения, с които щеше да се нагърби от утре. Когато стигна до двора на „Зелените покриви“ решителните тонове в гръмкия глас на мисис Линд вече се носеха през отворения прозорец на кухнята.
Мисис Линд е дошла, за да ми даде мъдър съвет за утре, помисли си Анн и смръщи лицето си в гримаса, но аз не мисля, че ще вляза. Нейният съвет много прилича на пипер… а пиперът е много пикантно нещо, когато е в малки количества, но е доста лютив при нейните дози. Ще се поразходя наоколо, ще си побъбря с мистър Харисън вместо с мисис Линд.