— Винаги съм съжалявала децата, които не могат да бъдат възпитани — каза дълбокомислено Анн. — Знаеш, че не бях добре възпитана, докато ти не ме пое в ръцете си. Надявам се, че техният чичо ще се погрижи за тях. Точно каква роднина ти е мисис Кейт?
— Мери ли? Никаква, за бога. Нейният съпруг ми беше роднина… Беше ми трети братовчед. Ето, че мисис Линд прекосява двора. Мисля, че е дошла, за да чуе нещо за Мери.
— Не й разказвай за мистър Харисън и кравата — помоли Анн.
Марила обеща, но обещанието беше съвсем ненужно, защото мисис Линд още не бе се настанила на стола, когато каза:
— Видях мистър Харисън да гони вашата дойна крава от овеса си днес, когато се връщах у дома от Кармоди. Стори ми се, че е полудял. Направи ли нещо повече от обикновена свада?
Анн и Марила скришом си размениха по една усмивка. Малко неща в Ейвънли убягваха от погледа на мисис Линд. Дори същата тази сутрин Анн беше казала:
— И в собствената стая да влезеш в полунощ, да заключиш вратата, да пуснеш резето и да кихнеш, мисис Линд пак ще те запита още на следващия ден как ти е настинката!
— Мисля, че е направил — призна Марила. — Не бях у дома. Скастрил е Анн.
— Мисля, ме е доста неприятен човек — каза Анн и гневно отметна яркочервената си глава.
— Никога не си казвала по-точна дума — каза мисис Рейчъл доста тържествено. — Знаех си, че ще има неприятности, когато Робърт Бел продаде мястото си на човек от Ню Брънсуик, ето какво. Не зная какво ще стане с Ейвънли, след като толкова много странни хора нахлуват в него. Скоро няма да можем да си легнем спокойно в леглата.
— Защо, кои други странници са дошли в Ейвънли? — запита Марила.
— Не си ли чула? Е, има едно семейство Донъл. Те наеха старата къща на Питър Слоун. Питър е наел мъжа, да управлява мелницата. Те са от долния изток и никой не знае нищо за тях. След това… онова семейство… на Тимъти Котън ще се пренесе тук от Уайт Сандс и те просто ще бъдат бреме за обществото ни. Той си кашля туберкулозата, когато не краде, а неговата жена е едно отпуснато и разкривено създание, което не иска да си мръдне и пръста, за да свърши нещо. Тя мие чиниите си седнала. Мисис Джордж Пай беше взела сирачето, което е племенник на съпруга й, Антъни Пай… Ще ходи на училище при тебе, Анн, така че ти можеш да очакваш неприятности, така си е. Ще имаш и още един особен ученик. Пол Ървинг пристига от Щатите, за да живее с баба си. Ти си спомняш баща му, Марила… Стивън Ървинг, който заряза Лавендър Люис в Крафтън?
— Не мисля, че я е зарязал. Имаше някаква кавга… Предполагам, че и двамата се обвиняваха в нещо.
— Е, както и да е, той не се ожени за нея и тя стана толкова особена оттогава, казват… живеела напълно сама в тази малка каменна къща, която тя наричала Икоу Лодж. Стивън замина за Щатите, влезе в бизнеса на вуйчо си и се ожени за една янки. Оттогава той не се е връщал у дома си, въпреки че майка му го беше видяла един или два пъти. Неговата жена умря преди две години и той изпрати момчето у дома, при майка си, за известно време. Момчето е десетгодишно и не зная дали ще бъде много привлекателен ученик. Никога не можеш да бъдеш сигурен в тези янки.
Мисис Линд гледаше отвисоко на хората, които имаха нещастието да са родени или да са дошли от другаде на остров Принц Едуард. Те можеха и да са добри хора, разбира се, но по-добре си беше човек да се съмнява в тях. Тя имаше специално отношение към „янките“. Нейният съпруг беше измамен с десет долара от един работодател, за който някога бе работил в Бостън и нито ангелите от първи ранг, нито ангелите от втори ранг, нито ангелите от шести ранг можеха да убедят мисис Рейчъл, че целите Съединени Щати не са отговорни за това.
— На училището в Ейвънли няма да му навреди малко свежа кръв — каза сухо Марила, — и ако това момче прилича на баща си, ще бъде много добро. Стийв Ървинг беше най-хубавото момче, което е израснало по тези места, въпреки че някои хора го намираха за прекалено гордо. Мисля, че мисис Ървинг ще остане много доволна да гледа детето. Откакто нейният съпруг почина тя се чувстваше много самотна.
— О, момчето може и да е много добро, но ще бъде различно от децата на Ейвънли — каза мисис Рейчъл, като че ли това приключваше въпроса. Мненията на мисис Рейчъл, които засягаха някоя личност, място или каквото и да било друго нещо, винаги трябваше да бъдат приети за меродавни. — Какво е това, Ан, което чух, ще откриваш клуб за селищното общество?