— Няма да изрека нито дума повече — каза мистър Харисън и наистина направи така.
Но Джинджър не беше склонен на какъвто и да е договор и продължи да възклицава на интервали: „Червенокоса кукличка!“. Докато Анн в един миг не освирепя напълно.
— Затворих моята дойна крава в нашите обори вчера. Тази сутрин отидох до Кармоди и когато се върнах, видях една дойна крава във вашия овес. Дайана и аз я изгонихме и вие не можете да си представите колко трудно ни беше това. Аз така ужасно се бях измокрила и така се изморих и ядосах… а мистър Шийрър мина наблизо точно в тази минута и ми предложи да купи кравата. Аз му я продадох за двайсет долара. Сгреших с това. Аз трябваше да изчакам и да се консултирам с Марила, разбира се. Но на мене ужасно ми се удава да върша необмислени неща… всички ме знаят и могат да ви потвърдят това. Мистър Шийрър отведе кравата направо, за да я качи на следобедния влак.
— Червенокоса кукличка! — изрецитира Джинджър с дълбоко раздразнен тон.
В този миг мистър Харисън се изправи и с едно изражение, което би внушило истински ужас у всяка птица, но не и у папагала, занесе клетката на Джинджър в съседната стая и затвори вратата на връщане. Джинджър изкрещя, изруга и продължи да се държи така, както предполагаше, че трябва да се държи, за да запази репутацията си, но след като в един миг осъзна, че е останал сам, отново изпадна в свирепо мълчание.
— Извинете ме и продължете — каза мистър Харисън, сядайки на мястото си отново. — Моят брат, морякът, не успя да научи тази птица на добри обноски.
— Аз си отидох у дома и след като пихме чай, отидох в оборите. Мистър Харисън… — Анн се приведе напред и сключи ръцете си съвсем по детински, докато големите й сиви очи се бяха втренчили умолително в лицето на мистър Харисън, което в този миг изразяваше пълно объркване. — Аз видях, че моята крава все още си е затворена в обора. Продала съм вашата крава на мистър Шийрър.
— Господ да ми е на помощ! — възкликна мистър Харисън, изпаднал неочаквано в безизразно удивление от направения от Анн извод. — Какво необикновено нещо!
— О, това ни най-малко не е най-необикновеното нещо, с което самата вкарвам себе си и другите хора в неприятности — каза опечалено Анн. — Аз съм обречена да правя такива неща. Можете да предположите, че би трябвало вече да не върша подобни неща… ще стана на седемнайсет години през месец март, но изглежда не е така. Мистър Харисън, толкова ли е трудно да повярвам, че вие ще ми простите? Страхувам се, че е доста късно да върна вашата крава отново, но тук са парите от нея… или вие можете да вземете моята крава в замяна, ако пожелаете. Тя е една много добра крава. И аз не мога да изразя колко много съжалявам, че извърших всичко това.
— Тц, тц — издаде остър звук мистър Харисън. — Не казвайте и дума повече за това, мис. То няма значение. Каквото и да е… няма значение. Такива инциденти ще има. Аз съм доста прибързан понякога, мис… прекалено прибързан. Но не мога да изказвам онова, което мисля и хората сигурно ме взимат за такъв, какъвто ме виждат. Ако тази крава беше в моето зеле сега… но няма значение, тя не е, така че всичко е наред. Аз мисля, че по-добре е да взема вашата крава в замяна, след като вие искате да се отървете от нея.
— О, благодаря ви, мистър Харисън. Толкова се радвам, че не се разгневихте. Страхувах се много, че ще се разгневите.
— Предполагам, че сте била изплашена до смърт от това, че е трябвало да дойдете тук и да ми разкажете, след онази свада, която аз направих вчера, нали? Но вие не трябва да ми обръщате внимание, аз съм ужасно прям стар човек, ужасно нещо е да казваш истината, като не си даваш сметка, че може да не бъде напълно разбрана.
— Така прави и мисис Линд — каза Анн, преди да си беше наложила забрана на езика.
— Коя? Мисис Линд? Да не искате да кажете, че аз приличам на онази стара клюкарка — погледна я раздразнено мистър Харисън. — Не приличам… ни най-малко… Какво носите в тази кутия?
— Кейк — каза Анн игриво. За нейно облекчение, неочакваната дружелюбност на мистър Харисън накара духа й да политне нагоре лек като перце. — Донесох го за вас… Мислех си, че вие не хапвате кейк много често…
— Наистина не, това е факт, а аз много го обичам при това. Много съм ви задължен. Отвън изглежда много добър. Надявам се, че целият си го бива.