— И стана и му даде всичките пържоли — всичките — каза госпожа Дейв с тържествуващ упрек.
— Е, нямах какво друго да му дам — каза капитан Джим неодобрително. — Нямах нищо друго за кучета, това е. Мисля, че беше гладно, защото изяде цялото месо. През останалата част от нощта спах чудесно, но вечерята ми беше оскъдна — картофи и хляб, както бихте казали. Кучето си тръгна тази сутрин.
— Като си помисля, че си гладувал заради едно нищо и никакво куче! — изсумтя госпожа докторшата.
— Вие не знаете, но то може да означава много за някого — възрази капитан Джим. — Не беше нищо особено на вид, но човек не може да съди за кучетата по вида им. Като мен, то сигурно е същински красавец отвътре. Първия помощник не го хареса, ще призная. Изрази силно недоволство. Но Първия помощник има предразсъдъци. Няма полза да се съобразяваш с мнението на котка за куче. Но така или иначе загубих вечерята си, така че както сега сме се разположили хубаво в тази прекрасна компания наистина е приятно. Чудесно е да имаш добри съседи.
— Кой живее в къщата сред върбите горе край потока? — попита Анн.
— Госпожа Дик Мур — каза капитан Джим — и съпругът й — добави той, сякаш се колебаеше.
Анн се усмихна и си представи втора госпожа Рейчъл Линд.
— Нямате много съседи, госпожо Блайт — продължи капитан Джим. — От тази страна заливът е извънредно слабо заселен. Повечето земя принадлежи на господин Хауърд и той я дава под аренда за пасище. А пък оттатък заливът е гъсто населен — особено с Макалистърови. Има цяла колония от Макалистърови — да хвърлиш яйце, ще удариш някого. Онзи ден говорих със стария Леон Блакиер. Цяло лято работи на залива. „Тук почти всички са Макалистърови, каза ми той. Туй са Нийл Макалистър и Сенди Макалистър, и Уилям Макалистър, и Алек Макалистър, и Ангъс Макалистър — вярвам, че там е и Дяволът Макалистър.“
— Има почти толкова Елиъти и Крауфорди — каза доктор Дейв, след като смехът беше утихнал. — Знаеш ли, Гилбърт, ние хората от отсамната страна на „Четирите вятъра“ имаме стара поговорка: „От самонадеяността на Елиът, от надменността на Макалистър и от самохвалството на Крауфорд да ни избави добрият Господ Бог“.
— Макар че сред тях има много добри хора — каза капитан Джим. — Много години плавах с капитан Уилям Крауфорд и по кураж, издръжливост и честност този мъж няма равен на себе си. Умни глави са от отсрещната страна на „Четирите вятъра“. Може би затова от тукашната страна ги гледат накриво. Не е ли странно как хората сякаш негодуват срещу всеки роден малко по-умен от тях.
Доктор Дейв, който беше имал четиридесетгодишна вражда с хората отвъд залива, се изсмя и притихна.
— Кой живее в онази бляскава смарагдова къща половин миля нагоре по пътя? — попита Гилбърт.
Капитан Джим се усмихна с възхищение.
— Госпожица Корнелия Брайънт. Вероятно тя скоро ще намине да ви види, като разбере, че сте презвитерианци. Ако бяхте методисти, тя нямаше да дойде изобщо. Корнелия изпитва свещен ужас от методистите.
— Тя е голям образ — изкиска се доктор Дейв. — Най-закоравялата мъжемразка!
— Заради „киселото грозде“ ли? — запита Гилбърт през смях.
— Не, не „гроздето е кисело“ — отговори капитан Джим сериозно. — Корнелия имаше избор, когато беше млада. Дори сега е достатъчна и една нейна дума, за да видите как скачат старите вдовци. Тя просто май е родена с някаква хронична злоба към мъжете и методистите. Тя има най-острия език и най-милото сърце в „Четирите вятъра“. Където има беда, тази жена е там и прави всичко възможно, за да помогне по най-деликатен начин. Тя никога не казва груба дума за други жени, а щом й харесва да злослови срещу мъжете, нека го прави.
— Тя винаги говори хубави неща за теб, капитан Джим — каза госпожа докторшата.
— Да, страхувам се, че е така. Не ми харесва. Кара ме да се чувствам като някакво чудовище.
VI
Булката на учителя
— Коя беше първата булка, дошла в тази къща, капитан Джим? — попита Анн, докато седяха около камината след вечеря.
— Тя имаше ли нещо общо с историята, която чух за тази къща? — попита Гилбърт. — Някой ми каза, че вие знаете, капитан Джим.
— Ами да, зная. Мисля, че аз съм единственият от „Четирите вятъра“ в момента, който си спомня булката на учителя такава, каквато беше, когато дойде на острова. От трийсет години е мъртва, но беше незабравима жена.