Выбрать главу

— Всяко бебе би се гордяло с тази рокля — каза Анн, като чувстваше още по-силно, че ще хареса госпожица Корнелия.

— Сигурно сте си помислили, че никога няма да дойда да ви посетя — започна отново госпожица Корнелия. — Но този месец се прибира реколтата, знаете, и бях заета — и много допълнителни гърла имаше наоколо, ядяха повече, отколкото работеха, също както мъжете. Щях да дойда вчера, но бях на погребението на госпожа Родерик Макалистър. Тя беше на сто години.

— Как мина церемонията? — попита Анн, като забеляза, че вратата на кабинета беше отворена.

— Кое? О, да, беше огромно погребение. Родът й е много голям. В процесията имаше над сто и двайсет файтона. Случиха се едно-две странни неща. Мислех си, че ще умра, преди да видя този неверник Джо Брадшоу, чиято сянка никога не е падала върху прага на църквата, да пее с толкова силно увлечение. Той се гордее с пеенето си — затова никога не пропуска погребение. Горката госпожа Брадшоу не изглеждаше склонна да пее, изтощена е от робуване. Старият Джо отива от време на време да й купува подарък и донася вкъщи някакъв нов вид земеделска машинария. Но какво друго можете да очаквате от мъж, който никога не влиза в църква, дори в методистка? Наистина бях благодарна да ви видя с младия доктор в презвитерианската църква в първата неделя след пристигането ви. За мен не е доктор онзи, който не е презвитерианец.

— Миналата неделя вечер бяхме в методистката църква — каза Анн лукаво.

— О, предполагам, че доктор Блайт трябва да ходи понякога в методистката църква, иначе няма да практикува сред методистите.

— Службата много ни хареса — заяви смело Анн. — Помислих си, че молитвата на методисткия свещеник е най-хубавата, която някога съм чувала.

— О, не се съмнявам, че може да чете молитви. Не съм чувала някого да съчинява по-красиви молитви от стария Саймън Бентли, който вечно беше пиян, и колкото по-пиян беше, толкова по-добре се молеше.

— Методисткият свещеник изглежда много добре — каза Анн заради открехнатата врата на кабинета.

— Да, доста е гиздав — съгласи се госпожица Корнелия. — О, и много запален по жените. И си мисли, че всяко момиче, което го погледне, се влюбва в него — сякаш един методистки свещеник, който се скита насам-натам като евреин, е такава награда! Ако вие и младият доктор послушате съвета ми, няма много да се занимавате с методистите. Мотото ми е — ако си презвитерианец, остани си презвитерианец.

— Не мислите ли, че методистите също така отиват на небесата, както презвитерианците? — попита Анн без усмивка.

— Не е наша работа да го решаваме. Това е в ръцете на по-висша сила от нас — каза госпожица Корнелия тържествено. — Но аз няма да имам вземане-даване с тях на земята, каквото и да правя в небесата. Този методистки свещеник не е женен. Съпругата на предишния беше най-глупавото, най-вятърничавото малко същество, което някога съм виждала. Веднъж казах на съпруга й, че е трябвало да я изчака да порасне, преди да се ожени за нея.

— Доста е трудно да се вземат решения, когато човек не е пораснал — разсмя се Анн.

— Това е вярно, скъпа. Някои са пораснали по рождение, а други не са пораснали дори на осемдесет, повярвайте ми. Същата тази госпожа Родерик, за която говорех, никога не порасна. Тя беше толкова глупава на сто години, колкото е била и на десет.

— Може би затова е живяла толкова дълго — предположи Анн.

— Може би затуй. Аз по-скоро бих живяла петдесет разумни години, отколкото сто глупави.

— Но аз мисля колко скучен щеше да е светът, ако всички бяха разумни — застъпи се Анн.

Госпожица Корнелия не оцени тази остроумна мисъл.

— Госпожа Родерик беше от рода Милгрейв, а Милгрейв никога не са имали много разум. Братовчед й, Ибънизър Милгрейв, дълги години беше невменяем. Мислеше се за мъртъв и се гневеше на жена си, защото не искаше да го погребе. Аз бих го направила.

Госпожица Корнелия гледаше с такава мрачна решителност, че Анн почти си я представяше с лопата в ръка.

— Не познавате ли никакви добри съпрузи, госпожице Брайънт?

— О, да, познавам мнозина — ей там — каза госпожица Корнелия и махна с ръка през отворения прозорец към малкото гробище на църквата отвъд залива.