Анн потръпна.
— Не зная. Понякога мисля, че ще изкарам… а после ужасно ме хваща страх. Ние учихме упорито и госпожица Стейси ни подготви старателно, но въпреки всичко това може и да не влезем. Всеки от нас си има по някое слабо място. Моето, разбира се, е геометрията, на Джейн е латинският, на Руби и Чарли алгебрата, а на Джоузи аритметиката. Муди Спърджън казва, че в костите си чак усеща как ще го скъсат по английска история. Госпожица Стейси ще ни подложи на изпити през юни, толкова трудни, както ще бъдат на конкурса, и ще ни прецени също толкова строго, та ще имаме известна представа. Бих искала всичко да е свършило, Марила. То ме измъчва. Понякога се събуждам през нощта и се чудя какво ще правя, ако пропадна.
— Ами, ще ходиш на училище идущата година и ще се опиташ пак — каза равнодушно Марила.
— О, не вярвам, че ще мога да се реша. Ще бъде такъв позор да пропадна, особено ако Гил… ако другите изкарат. Мен ме хващат такива нерви на изпит, че сигурно ще объркам всичко. Бих искала да имам нерви като Джейн Андрюс. Нищо не я трогва.
Анн въздъхна, откъсна очи от магиите на пролетния свят, примамващия ден с ветрец и синьо небе, и зеленината, покарала в градината, и решително заби глава в книгата си. Щеше да има и други пролети, но Анн се чувстваше убедена, че ако не сполучи да влезе в Академията, никога не ще се съвземе да им се радва.
Тридесет и втора глава
Списъкът на издържалите е обявен
В края на юни настъпи и краят на срока и завършекът на господството на госпожица Стейси в училището на Авонлий. Анн и Дайана се прибираха у дома тази вечер много въздържани. Зачервените очи и влажните носни кърпички убедително свидетелстваха, че прощалните думи на госпожица Стейси трябва да са били не по-малко трогателни от думите на господин Филипс при същите обстоятелства преди три години. Дайана се обърна да погледне училището от полите на хълма със смърчовете и дълбоко въздъхна.
— Наистина изглежда като край на всичко, нали? — отрони тя унило.
— Аз трябва да се чувствам два пъти по-зле от теб — каза Анн и напразно затърси сухо местенце на кърпичката си. — Ти ще тръгнеш пак идущата зима, но аз, предполагам, напускам скъпото старо училище завинаги… ако имам късмет, искам да кажа.
— Съвсем няма да бъде същото. Госпожица Стейси няма да е там, нито ти, нито Джейн, нито Руби вероятно. Аз ще трябва да седя съвсем сама, защото не бих могла да търпя друга съученичка на чина си след тебе. О, ние прекарвахме прекрасно, нали Анн? Ужасно е като си помисля, че всичко това е свършило.
Две големи сълзи се търколиха по носа на Дайана.
— Докато ти не спреш да плачеш, и аз не мога — умолително каза Анн. — Щом прибера кърпичката, виждам твоите очи да се пълнят и започвам пак наново. Както казва госпожа Линд: „Ако не можеш да бъдеш весела, бъди весела колкото можеш.“ В края на краищата, смея да те уверя, догодина пак ще съм там. Това е един от случаите, когато зная, че няма да мина. Те започват тревожно да зачестяват.
— Че нали завърши блестящо на изпита, който ви уреди госпожица Стейси.
— Да, но на тези изпити не ме хващаха нервите. Като си помисля за истинския изпит, не можеш да си представиш от какви ужасни студени тръпки ми се свива сърцето. Освен това аз съм тринайсети номер, а Джоузи Пай казва, че той носи нещастие. Аз не съм суеверна и знам, че това няма значение. Но все пак бих искала да не съм тринайсета.
— Бих искала да съм с тебе — рече Дайана. — Нямаше ли да прекарваме чудесно? Но ти сигурно ще трябва да зубриш вечерно време.
— Не. Госпожица Стейси ни накара да обещаем да не похващаме учебник. Тя казва, че това само ще ни изморява и обърква, че трябва да излизаме на разходка и изобщо, съвсем да не мислим за изпитите и да си лягаме рано. Това е добър съвет, но струва ми се, че ще е трудно да го следваме, както става с добрите съвети. Приси Андрюс ми разправя, че е седяла по половината нощ всяка вечер цялата седмица на конкурса и зубрила до побъркване; и аз бях решила да седя поне толкова, колкото е седяла тя. Много мило беше от страна на леля ти Джоузефин да ме покани да гостувам в „Буките“ докато съм в града.
— Ще ми пишеш докато си там, нали?
— Ще ти пиша във вторник вечер и ще ти разправя как върви първият ден — обеща Анн.
Анн отиде в града следващия понеделник, а в сряда Дайана се отби в пощата, както се бяха уговорили, и прибра писмото си.
„Скъпа моя Дайана — пишеше й Анн, — сега е вторник вечер и аз ти пиша в библиотеката на «Буките». Снощи ми беше ужасно самотно без никой друг в стаята и толкова много ми се искаше ти да си с мене. Не можах да «зубря», защото обещах на госпожица Стейси да не го правя, но ми беше много трудно да не отворя историята, както трудно ми е било да се сдържа и да не прочета някой разказ, преди да съм си научила уроците.