Тази сутрин госпожица Стейси дойде да ме вземе и отидохме в Академията, като се отбихме пътьом за Джейн, Руби и Джоузи. Руби ми каза да й пипна ръцете и те бяха студени като лед. Джоузи каза, че изглеждам така, сякаш не съм мигнала, и тя не вярвала, че съм достатъчно здрава, за да устоя на всекидневното напрежение на учителския курс, дори и да спечеля конкурса. Все още ми се случва, за малко или по-дълго време, да не чувствам, че съм се научила да харесвам Джоузи Пай!
Когато стигнахме в Академията, там се бяха събрали десетки ученици от целия остров. Първият човек, когото видях, беше Муди Спърджън; беше седнал на стъпалата и нещо си мърмореше. Джейн го попита, какво за Бога прави, и той отговори, че повтаря безспир таблицата за умножение, за да успокои нервите си, и много моли да не го прекъсваме, защото ако спре за миг, хваща го страх и забравя всичко, което някога е знаел, а таблицата за умножение задържала всичките факти по местата им.
Когато ни разпределиха по стаите, госпожица Стейси трябваше да ни остави. Джейн и аз седяхме заедно и Джейн беше толкова спокойна, че й завидях. Добрата, улегнала, разумна Джейн нямаше нужда от таблицата за умножение! Аз се чудех дали ми личи как се чувствам и дали могат да чуят в другия край на стаята как ми тупти сърцето. После влезе един мъж и се залови да раздава листата за изпита по английски. Тогава ръцете ми изстинаха и когато ги взех, ми се зави свят. Само един ужасен миг, Дайана, аз се почувствах точно така, както преди четири години, когато попитах Марила дали може да остана в «Грийн Гейбълс», — а после всичко се изясни в ума ми и сърцето ми затуптя пак (забравих да ти кажа, че беше изобщо спряло!), защото разбрах, че така или иначе, мога да направя нещо с тази тема.
На пладне си отидохме у дома за обяд, а после се върнахме за изпита по история. Темата беше доста трудна и ужасно обърках датите. Все пак мисля, че днес се справих доста добре. Но, о, Дайана, утре е редът на геометрията и като си помисля за това, трябва да напрегна всичките сили на волята си, за да не отворя трудовете на Евклид. Ако вярвах, че таблицата за умножение би ми помогнала поне мъничко, щях да си я повтарям отсега до утре сутрин.
Вечерта отидох в града да видя другите момичета. Пътьом срещнах Муди Спърджън да броди насам-натам като побъркан. Каза, че положително е пропаднал по история и че съдбата му била да разочарова родителите си, и че ще се върне у дома със сутрешния влак, и че така или иначе ще е по-лесно да бъде дърводелец, отколкото проповедник. Аз го поразтуших и убедих да остане до края, защото ако не остане, няма да е честно спрямо госпожица Стейси. Понякога ми се е искало да съм се родила момче, но като видя Муди Спърджън, винаги се радвам, че съм момиче и не съм му сестра.
Руби имаше истеричен припадък, когато стигнах в техния пансион: била току-що открила, че направила страхотна грешка в темата си по английски. Когато се съвзе, отидохме в града и ядохме сладолед. Колко искахме да си с нас!
О, Дайана, да беше само минал изпитът по геометрия! Но пък, както казва госпожа Линд, дали ще съм изкарала геометрия или не, слънцето ще продължава да изгрява и да залязва. Това е вярно, обаче не е много утешително. Мисля, че не бих продължила, ако пропадна!
Изпитът по геометрия и всички други минаха в определеното им време и Анн се върна у дома в петък вечер, озарена от сдържан триумф. Дайана беше в „Грийн Гейбълс“, когато тя пристигна, и двете се поздравиха, сякаш не се бяха виждали с години.
— Скъпа, обична моя, безкрайно хубаво е да те видя пак тука! Струва ми се, че е минал цял век, откакто отиде в града! И, о Анн, как изкара изпитите?
— Доста добре, мисля, по всичко, освен по геометрия — не зная дали съм я издържала или не, и ме побиват тръпки, и ми се свива сърцето от предчувствие, че не съм. О, колко хубаво е да си пак у дома! „Грийн Гейбълс“ са най-скъпото, най-хубавото място в света!
— Какво са направили другите?
— Момичетата казват, че са сигурни, че не са издържали, но мисля, че са изкарали доста добре. Джоузи казва, че геометрията била толкова лесна, че и десетгодишно дете би могло да изкара! Муди Спърджън все още мисли, че е пропаднал по история, а Чарли казва, че не е изкарал по алгебра. Но всъщност ние не знаем нищичко и няма да знаем, докато не съобщят списъка на издържалите. Дотогава има най-малко две седмици. Представи си да живееш две седмици в такава неизвестност! Да можех да заспя и да не се събудя преди всичко да е свършило.