Дайана знаеше, че би било безполезно да пита как е изкарал Гилбърт Блайт, затова каза само:
— О, ти ще минеш като нищо. Не се тревожи.
— Бих предпочела изобщо да не мина, отколкото да не съм по-високо в списъка — не се сдържа Анн, с което искаше да каже, и Дайана го знаеше, че успехът ще бъде непълен и горчив, ако не надмине Гилбърт Блайт.
Устремена към тази цел, Анн беше напрягала всички сили по време на изпитите. Същото беше и с Гилбърт. Бяха се срещали и разминавали на улицата десетина пъти, без да покажат с нещо, че се познават. Всеки път Анн беше държала главата си малко по-високо, по-малко бе желала да се беше одобрила с Гилбърт, когато я бе помолил, и малко по-решително се заричаше да го надмине в изпитите. Тя знаеше, че цялата младеж на Авонлий гадае кой ще излезе пръв; знаеше дори, че Джими Глоувър и Нед Райт са се обзаложили за изхода, а Джоузи Пай е казала, че който каквото и да мисли, Гилбърт ще бъде пръв; тя чувстваше, че унижението й ще бъде непоносимо, ако не сполучи.
Но Анн имаше и друга, по-благородна подбуда да успее. Тя желаеше „високия успех“ заради Матю и Марила, особено заради Матю. Той беше й признал убеждението си, че тя „може да надмине целия остров“. Затова, Анн беше убедена, би било нещо глупаво да се надява дори в най-безумните мечти. Но тя горещо се надяваше, че ще излезе между първите десет, та да може да види в добрите кафяви очи на Матю блясък на гордост от нейното постижение. Това, тя чувстваше, щеше да бъде сърдечна отплата за целия й усилен труд и търпеливо ровене между прозаични уравнения и спрежения. Към края на двете седмици Анн зачести и „отбиването“ си в пощата заедно с побъркалите се Джейн, Руби и Джоузи, за да разгръща шарлоттаунските всекидневници с треперещи ръце и свило се от студени тръпки сърце — чувството, изживяно по времето на конкурса. Чарли и Гилбърт открито правеха същото, обаче Муди Спърджън решително стоеше настрана.
— Не ми стига смелост да отида там и равнодушно да разгърна вестника — сподели той с Анн. — Аз само ще чакам докато някой дойде и неочаквано ми каже дали съм издържал или не.
Когато минаха три седмици, а списъкът все още не се появяваше, Анн започна да чувства, че действително не ще може още дълго да устои на напрежението. Тя загуби апетит и престана да се интересува от събитията в Авонлий. Госпожа Линд питаше какво друго може да се очаква от един консерватор начело на отдела за образование, а Матю, като виждаше колко бледа и отпусната е Анн и как си влачи краката всеки ден следобед на връщане от пощата, започна сериозно да се пита дали няма да е по-добре да гласува за либералите на следващите избори.
Но една вечер имаше новини. Анн седеше на отворения прозорец в стаята си, забравила за момент мъките от конкурса и светските грижи и се опиваше от красотата на летния здрач, ухаещ на цветя от градината долу и изпълнен с шушненето на тополите. Източното небе над смърчовете бе леко оцветено в розово от отражението на залеза и Анн се питаше замечтано дали духът на багрите изглежда така, когато видя Дайана да лети надолу между смърчовете, през дървеното мостче и нагоре по склона, с развяващ се вестник в ръка.
Анн скочи на крака, разбрала веднага какво има във вестника. Списъкът на издържалите е бил оповестен! Зави й се свят, сърцето й затуптя до болка. Не можеше да се помръдне. Стори й се, че мина цял час докато Дайана мине през коридора и се втурна в стаята, без дори да почука, толкова беше възбудена.
— Анн, ти си издържала — извика тя, — ти си най-първата… ти и Гилбърт, двамата… вие сте наравно… но твоето име е първо. О, аз съм толкова горда!
Дайана хвърли вестника на масата, а самата тя се хвърли на леглото на Анн, съвсем задъхана, неспособна да говори повече. Анн запали лампата, като катурна кибритника и изхаби половин дузина клечки, преди разтрепераните й ръце да се справят с тази задача. Тогава грабна вестника. Да, тя беше издържала — нейното име стоеше най-отгоре в списък от двеста други! Заради този момент заслужаваше да се живее.
— Ти си изкарала великолепно, Анн — изпуфтя Дайана, когато се съвзе достатъчно, за да седне и да проговори, защото Анн, с блеснали очи и изпаднала в екстаз, не проронваше нито дума. — Татко донесе вестника от Брайт Ривър преди по-малко от десет минути… изпратен е бил със следобедния влак, нали знаеш, и няма да дойде тук преди утре сутрин с пощата… Като видях списъка, хукнах насам като луда. Всички сте влезли, всички до последния, Муди Спърджън и всички, макар че по история той ще трябва да държи поправителен. Джейн и Руби минаха доста добре — те са към средата на списъка, — същото е и с Чарли. Джоузи едва се е промъкнала на границата с три бележки, но ще видиш, че ще се надува, сякаш е била първа. Госпожица Стейси ще бъде във възторг, нали? О, Анн, как ли се чувстваш, като виждаш своето име първо в такъв списък? Ако бях аз, сигурно щях да се побъркам от радост. Аз и без друго горе-долу съм се побъркала, а ти си невъзмутима и спокойна като пролетна вечер.