Анн се обличаше за концерта в хотела на Белите пясъци. Гостите на хотела бяха го уредили в полза на болницата в Шарлоттаун и бяха издирили всички любителски дарования в близките места за подготвянето му. Бърта Сампсън и Пръл Клей от Баптиския хор в Белите пясъци бяха помолени да изпеят дует, Милитън Кларк от Нюбридж щеше да свири соло на цигулка, Уини Адел Блер от Кармоди щеше да изпее шотландска балада, а Лора Спенсър от Спенсървейл и Анн Шърли щяха да рецитират.
Както Анн би се изразила преди време, това беше „една епоха в нейния живот“ и тя беше възхитително възбудена от вълнение. Матю беше на седмото небе от поласкана гордост за честта, оказана на неговата Анн, а Марила изпитваше почти същото, при все че по-скоро би умряла, отколкото да го признае, и заяви, че не смята за много благоприлично сума млади хора да търсят развлечение в хотела, без да са съпроводени от някой отговорен възрастен човек.
Анн и Дайана щяха да отидат на Белите пясъци с Джейн Андрюс и брат й Били с тяхната кола с двойни седалки; отиваха и някои други момчета и момичета от Авонлий. Група посетители се очакваше и от града, а след концерта щеше да бъде дадена вечеря на участниците.
— Наистина ли мислиш, че органдинът ще бъде най-добре? — загрижено попита Анн. — Аз не мисля, че е по-хубав от муселиновата рокля на сини цветя… и положително не е толкова модерен.
— Но тя ти стои толкова по-добре — възрази Дайана. — Тя е толкова мека, с набори и лежи прилепнала. Муселиновата стърчи и те прави да изглеждаш прекалено официална. А органдинът сякаш е пораснал върху теб.
Анн въздъхна и се предаде. Дайана започваше да печели име за изтънчен вкус в облеклото и мнозина я търсеха за съвет по такива въпроси. Самата тя изглеждаше много хубава тъкмо тази вечер, в рокля в шипков розов цвят, който никога нямаше да подхожда на Анн; обаче тя нямаше да взема никакво участие в концерта, тъй че нейната външност не бе толкова важна. Цялото й старание бе посветено на Анн, която както тя твърдеше, заради славата на Авонлий трябва да бъде облечена, сресана и разхубавена тъй, че да е достойна за вкуса на кралицата.
— Издърпай това воланче малко повече… така, тука, чакай аз да ти вържа колана; сега пантофките. Косата ще ти заплета в две дебели плитки и ще вържа на половината дължина с големи бели панделки… не, няма да оставяш никаква къдрица на челото… само да се подава меката част. Няма друг начин за твоята коса да ти стои по-добре, Анн, и госпожа Алан казва, че приличаш на мадона, когато я разделиш така. Ще ти сложа тази малка бяла розичка точно зад ухото. Имаше само един цвят на моя храст и аз го запазих за теб.
— Да сложа ли бисерната огърлица? — запита Анн. — Матю ми я донесе от града миналата седмица и съм сигурна, че би искал да ме види с нея.
Дайана присви устни; критично наклони чернокосата си глава на една страна и накрая се произнесе в полза на огърлицата, която веднага бе вързана на тънката й млечнобяла шия.
— Има нещо толкова изящно в тебе Анн — възхитено, без завист забеляза Дайана. — Ти държиш главата си с такова изражение! Предполагам, че това е твоята фигура. Аз съм направо кюфте. Винаги ме е било страх от това, а сега знам, че е точно така. Е, сигурно ще трябва да се примиря.
— Но ти имаш такива трапчинки — възрази Анн и се усмихна обично на хубавото живо личице, застанало тъй близо до нейното. — Чудесни трапчинки, като дупчици в крем. Аз вече загубих надежда да имам трапчинки. Моята мечта за трапчинки никога няма да се сбъдне, но толкова много от моите мечти са се сбъднали, че не бива да се оплаквам. Готова ли съм вече?
— Вече! — потвърди Дайана, когато на вратата се появи Марила, мършава фигурка с коса по-сива, отколкото доскоро, не по-малко ъгловата, но с много по-благо лице.
— Влезте и вижте нашата декламаторка, Марила. Не е ли хубава?
От Марила се изтръгна някакъв звук между сумтене и мънкане.
— Изглежда спретната и докарана. Харесвам косата й подредена така. Но подозирам, че ще развали тая рокля с прахоляка и росата, като пътува с нея, и тя ми се вижда прекалено тънка за тия влажни нощи. Органдинът без друго е най-непрактичният плат на света и аз му казах на Матю, когато го купи. Но напоследък няма никаква полза да казваш нещо на Матю. Имаше време, когато се вслушваше в моите съвети, сега направо купува разни неща за Анн, без да разсъждава, и продавачите в Кармоди знаят, че могат да му пробутат каквото пожелаят. Стига да му кажеш, че нещо е хубаво и модно, и Матю току изръси парите си за него. Да внимаваш да пазиш полата си от колелото и си сложи топлата дрешка.