— Вижда ми се невъзможно семестърът да е към края — каза Анн. — Нали миналата есен той ни изглеждаше толкова дълъг, докато свърши — цяла зима учене и лекции. А ето че изпитите се задават идущата седмица. Момичета, понякога ми се струва, че тези изпити значат всичко, ала като погледна големите пъпки, които се издуват по клоните на кестените, и мъглявия син въздух в края на улиците, вече не ми се виждат и наполовина толкова важни.
Джейн, Руби и Джоузи, които се бяха отбили при нея, не смятаха така. За тях наближаващите изпити постоянно бяха важно нещо — далеч по-важни от пъпките по кестените и майските мъгли. Лесно й беше на Анн, която беше сигурна, че поне ще ги издържи, да си позволява моменти, когато да ги омаловажава, но когато цялото ти бъдеще зависи от тях — както момичетата с право мислеха за себе си — не можеха да гледат на тях философски.
— Отслабнах със седем фунта през последните две седмици — въздъхна Джейн. — Няма смисъл да казваш „Не се тревожи“. Аз ще се тревожа! Тревоженето мъничко помага: все ти се струва, че правиш нещо, когато се тревожиш. Ще бъде ужасно, ако ме скъсат и не получа свидетелството за учителка, след като съм ходила в Академията цяла зима и съм похарчила толкова много пари.
— Пет пари не давам — намеси се Джоузи Пай. — Ако не мина тази година, ще дойда пак идущата. Баща ми може да си позволи да ме изпрати. Анн, Франк Стокли казва, че професор Тримейн казал, че Гилбърт Блайт положително щял да получи медала, а Емили Клей вероятно ще спечели стипендията в Ейвъри.
— Това може да ме разстрои утре, Джоузи — изсмя се Анн, — но точно сега, честно казано, като зная, че теменужките разцъфтяват виолетови в долчинката под фермата „Грийн Гейбълс“ и малките папрати подават главички нагоре по Пътеката на влюбените, чувствам, че няма кой знае каква разлика дали ще спечеля Ейвъри или не. Направила съм всичко каквото мога и започвам да разбирам какво значи „сладостта на борбата“. Най-доброто нещо след това да се опиташ и победиш, е да се опиташ и да не успееш. Момичета, стига сте говорили за изпитите! Погледнете този бледозелен небесен свод на къщите и си представете как ли трябва да изглежда той над мораво тъмните букаци там в Авонлий.
— Какво ще си сложиш на годишния акт, Джейн? — попита практичната Руби.
Джейн и Джоузи отговориха в един глас и приказките им се отклониха към модата. Но Анн, облакътила се на прозореца, опряла нежната си буза на сключените ръце и с очи, изпълнени с видения, продължаваше да гледа разсеяно над градските покриви и комини този великолепен, огрян от залеза свод на небето и да изплита в своите мечти възможното бъдеще от златните нишки на младежкия оптимизъм. Цялото Отвъд беше нейно, със спотайващи се в него розови възможности в идните години — всяка година многообещаваща роза в един безсмъртен венец.
Тридесет и шеста глава
Триумфът на мечтата
Сутринта, когато окончателните резултати на всички изпити трябваше да бъдат обявени на дъската за съобщенията в Кралския университет, Анн и Джейн вървяха заедно по улицата. Джейн беше усмихната и щастлива: изпитите бяха минали и тя беше доволна и сигурна, че ако не друго, поне е издържала; други съображения съвсем не я тревожеха; тя нямаше възвишени стремежи и затова не изпитваше никакво безпокойство. Защото ние плащаме известна цена за всичко, което получаваме или взимаме на този свят, и при все че амбициите са нещо, което напълно заслужава да го имаш, те не се постигат евтино, а изискват да се заплатят с работа и себеотрицание, тревоги и обезсърчение. Анн беше бледа и спокойна. След десет минути щеше да узнае кой е спечелил медала и кой стипендията в Ейвъри. Извън тези десет минути тъкмо сега като че ли нямаше нищо, което заслужаваше да се нарече време.
— Разбира се, така или иначе ти ще бъдеш едната от тях — каза Джейн, която не можеше да разбере как преподавателският съвет би могъл да бъде толкова несправедлив, за да отсъди иначе.
— Аз съвсем не се надявам на Ейвъри — отговори й Анн. — Всички казват, че ще я спечели Емили Клей. И няма да бързам при тая дъска с обяви, за да погледна преди всички други. Липсва ми тази смелост. Отивам направо в тоалетната за момичета. Ти трябва да прочетеш съобщенията и да ми кажеш, Джейн. Умолявам те в името на старата дружба да го направиш колкото може по-бързо. Ако не съм спечелила, ще ми го кажеш направо, без да се мъчиш да го смекчиш, и каквото и да правиш, няма да ми изказваш съчувствието си. Обещай ми, Джейн.