Марила я слушаше като насън.
— О, Анн, аз бих могла да си живея истински хубаво, ако ти беше тука, зная. Но не мога да те оставя да се пожертваш така зарад мене. Това би било ужасно.
— Глупости! — Анн весело се изсмя. — Няма никаква жертва. Не би имало нищо по-лошо, отколкото да се откажем от „Грийн Гейбълс“ — нищо не би ме наскърбило повече. Трябва да запазим скъпата стара къща. Аз окончателно съм решила, Марила. Няма да отида в Редмънд, ще остана тук и ще бъда учителка. Не се тревожи за мен ни най-малко.
— Но твоите амбиции… и…
— Оставам си амбициозна, както и преди. Само съм променила целта на амбициите си. Ще бъда добра учителка… и ще спася твоето зрение. Освен това смятам да уча у дома, тука, и да мина малкия колежански курс сама. О, аз имам десетки планове, Марила. Обмисляла съм ги цяла седмица. Ще дам на живота тук най-хубавото, което имам, и вярвам, че той ще ми даде най-хубавото в замяна. Когато свърших с Академията, бъдещето ми се виждаше открило се пред мене като прав път. Струваше ми се, че мога да го видя не знам колко напред. Сега то прави завой. Не зная какво ме чака зад завоя, но вярвам, че е най-доброто. Той си има свое очарование, този завой, Марила. Чудя се как върви пътят оттатък завоя: има ли зелена прелест и петна от светлина и сянка… какви нови гледки… какви нови красоти… какви извивки, и ридове, и долини по-нататък.
— Не мисля, че би трябвало да ти позволя да се откажеш от нея — каза Марила, като мислеше за стипендията.
— Но ти не можеш да ми попречиш. Аз съм на шестнайсет и половина години и „упорита като муле“, както веднъж ми каза госпожа Линд — изсмя се Анн. — О, Марила, няма защо да ме съжаляваш. Не обичам да ме съжаляват, пък и няма нужда от такова нещо. От сърце се радвам за самото хрумване да остана в „Грийн Гейбълс“. Никой не би могъл да ги обича, както ти и аз, и затова трябва да ги запазим.
— Скъпото ми момиче! — предаде се Марила. — Сякаш си ми подарила нов живот. Мисля, че би трябвало да настоявам и да те накарам да отидеш в колежа, но зная, че не мога, затова няма и да се опитвам. Но аз ще ти се отплатя, Анн.
Когато в Авонлий се разчу, че Анн Шърли се е отказала да отиде в колежа и възнамерява да остане у дома и да бъде учителка, това предизвика много разисквания. Повечето от добрите хорица, без да знаят за очите на Марила, смятаха, че е глупачка. Госпожа Алан не мислеше така. Тя го каза на Анн с одобрителни думи, които накараха очите на момичето да се просълзят от удоволствие. Не беше съгласна с тях и добрата госпожа Линд. Тя дойде една вечер и завари Анн и Марила да седят на входната врата в топлия дъхав летен здрач. Те обичаха да седят там. Когато се спуснеше полумрак, белите пеперудки се разхвърчаваха из градината и уханието на мента изпълваше влажния въздух.
Госпожа Рейчъл настани обемистата си особа на каменната пейка до вратата, зад която растеше редица високи розови и жълти ружи, с продължителна въздишка на умора и облекчение.
— Да ви кажа, че се радвам да седна. Цял ден съм била на крак, а двеста фунта са доста много за един чифт крака да ги разнасят. Голяма благословия е да не си дебела, Марила. Надявам се, че оценяваш това. Е, Анн, чувам, че си се отказала от прищявката си да отидеш в колежа. Искрено се зарадвах да го чуя. Сега си стигнала в образованието дотам, докъдето е достатъчно за една жена. Аз не вярвам в това момичетата да ходят в колеж наред с мъжете и да си тъпчат главите с латински, гръцки и всички тия глупости.
— Но аз ще уча латински и гръцки въпреки това, госпожо Линд — отвърна със смях Анн. — Ще си изкарам курса по хуманитарните науки тук, във фермата „Грийн Гейбълс“, и ще уча всичко, което щях да уча в колежа.
Госпожа Линд вдигна ръце от изумление.
— Анн Шърли, че ти ще се вкараш в гроба!
— Нищо подобно. С това ще преуспея. О, няма да прекалявам. Както има една приказка, „ще си зная мярката“. Но ще имам сума свободно време през дългите зимни вечери и нямам никакво влечение към ръкоделието. Ще бъда учителка в Кармоди, нали знаете.
— Това не зная! Но мисля, че ще бъдеш учителка тука, в Авонлий. Училищното настоятелство е решило да даде училището на теб.
— Госпожо Линд! — възкликна Анн и скочи на крака от изненада. — Ами че аз мисля, че са го обещали на Гилбърт Блайт!
— Точно така. Но щом Гилбърт чул, че ти си кандидатствала за него (те са имали, знаеш ли, делово съвещание в училището снощи), отишъл при тях и им казал, че оттегля своето заявление и ги посъветвал да приемат твоето. Казал, че ще бъде учител в Белите пясъци. Разбира се, той се отказал от училището само за да услужи на теб, защото е знаел колко много искаш да останеш с Марила, и трябва да ти кажа, че според мен е било много грижовно и мило от негова страна, това е то. А и истинска саможертва, защото ще трябва да си плаща жилището и храната в Белите пясъци, и всички знаят, че ще трябва да се издържа сам, докато учи в колежа. Така настоятелите решили да те вземат теб. Малко остана да заскачам от радост, когато Томас се върна у дома и ми го каза.