— Изглежда, че във връзка с това момиченце е станала грешка, госпожо Блюет — каза тя. Аз имах впечатлението, че господин и госпожа Кътбърт искат да приемат момиченце. На мен положително се каза така. Но те са искали момче. Тъй че ако вие все още не сте се отказали от вчерашното си решение, мисля, че това момиче ще бъде тъкмо подходящо за вас.
Госпожа Блюет стрелна поглед към Анн и я огледа от глава до крака.
— На колко си години и как се казваш? — поиска да знае тя.
— Анн Шърли — отговори със запъване свилото се дете, без да посмее да спомене уговорката за двойното „н“, — и съм на единадесет години.
— Хм! Не си чак много едра. Но си жилава. Не зная, но в края на краищата жилавите са най-добри. Е, ако те взема, ще трябва да бъдеш добро момиче, нали знаеш: добра, пъргава и почтителна. Ще искам да си печелиш прехраната без всякакви извъртания. Да, струва ми се, че няма защо да не ви освободя от нея, госпожице Кътбърт. Бебето ми е ужасно капризно и вече не ми остават сили да го гледам. Ако искате, мога да я взема със себе си още сега.
Марила погледна Анн и се смекчи, като видя бледото лице на детето с изражение на безмълвна мъка — мъката на безпомощно малко създание, което се вижда отново хванато в капана, от който е избягало. У Марила се събуди тревожно убеждение, че ако отблъсне молбата на този поглед, той ще я преследва до сетния й ден. Толкова повече, защото госпожа Блюет не й харесваше. Да даде едно чувствително, сантиментално дете на такава жена! Не, тя не можеше да поеме отговорността за такова нещо!
— Как да ви кажа, не зная — отговори тя бавно. — Не съм казала, че Матю и аз окончателно сме решили да не я задържим. Всъщност мога да кажа, че Матю е разположен да я задържим. Аз дойдох само за да разбера как е станала грешката. Мисля, че ще е по-добре да я отведа пак у дома и да го обсъдим с Матю. Чувствам, че не би трябвало да взимам никакво решение, без да се посъветвам с него. Ако решим да не я оставим у нас, ще я доведем или ще ви я изпратим утре вечер. Ако това не стане, ще знаете, че тя остава у нас. Ще ви бъде ли удобно така, госпожо Блюет?
— Ще трябва да се съглася — беше неучтивият отговор на госпожа Блюет.
Докато Марила говореше, слънчев изгрев беше започнал да озарява лицето на Анн. Първо угасна изражението на отчаяние, след това слабо проблесна надежда и очите й станаха по-дълбоки и бляскави, като утринни звезди. Детето съвсем се преобрази, а след миг, когато госпожа Спенсър и госпожа Блюет излязоха да търсят някаква рецепта, заради която беше дошла съседката й, тя скочи и изтича през стаята при Марила.
— О, госпожице Кътбърт, наистина ли казахте, че може би ще ми позволите да остана в „Грийн Гейбълс“? — задъхано попита тя шепнешком, сякаш говоренето на висок глас можеше да провали тази прекрасна възможност. — Наистина ли го казахте? Или само си го въобразих?
— Мисля, че ще е по-добре да се научиш да обуздаваш това твое въображение, Анн, щом не можеш да правиш разлика между това, което е действително, и което не е — отговори Марила сърдито. — Да, чула си ме да казвам това и нищо повече. То още не е решено и ние може да решим в края на краищата да оставим да те вземе госпожа Блюет. Тя положително има по-голяма нужда от теб, отколкото аз.
— Бих предпочела да се върна в сиропиталището, вместо да отида да живея при нея! — неудържимо се изтръгна от Анн. — Тя изглежда също като… като свредел!
Марила сподави усмивката си, водена от убеждението, че Анн трябва да бъде смъмрена за такива приказки.
— Срамота е малко момиче като теб да говори така за една жена, при това непозната — каза тя строго. — Върни се на мястото си, седи тихичко, не давай воля на езика си и се дръж както трябва да се държи едно възпитано момиче.
— Ще се мъча да правя и да бъда всичко, каквото вие поискате, само и само да ме задържите — каза Анн и се върна на канапето.
Когато си дойдоха вечерта обратно в „Грийн Гейбълс“, Матю ги посрещна на пътя. Марила беше го забелязала отдалече да крачи там и се беше досетила защо. Беше подготвена за облекчението, което прочете по лицето му, когато той видя, че поне е довела Анн обратно със себе си. Но не му каза нищо във връзка с този въпрос, докато не останаха двамината насаме вън, зад обора, за да доят кравите. Тогава му разказа накъсо историята на Анн и резултата от разговора с госпожа Спенсър.