— Аз не бих дал и куче, което ми харесва, на тая Блюет — необичайно рязко каза Матю.
— Аз също не обичам такива като нея — призна Марила, — но трябва или да се съгласим, или да я задържим у нас, Матю. И понеже ти като че ли я искаш, струва ми се, че съм съгласна… или трябва да се съглася. Аз размишлявах за това положение, докато свикнах с него. То е един вид мой дълг. Никога не съм отглеждала дете, особено пък момиче, и сигурно съвсем ще объркам конците. Ще направя всичко, каквото мога. Що се отнася до мене, Матю, тя може да остане!
Свенливото лице на Матю светна от радост.
— Ами, да ти кажа, аз смятах, че ще го видиш в тази светлина, Марила — каза той. — Тя е толкова интересно дребосъче.
— Много по̀ на място щеше да бъде, ако можеше да кажеш, че е толкова полезно дребосъче — отвърна му Марила, — но аз ще си поставя задачата да я науча и на това. И да си го знаеш, Матю, няма да ми се бъркаш в моите методи. Може една стара мома да не разбира много от възпитаване на дете, но смятам, че разбира повече от един стар ерген. Тъй че ще ме оставиш да се оправям с нея. Когато не сполуча, все още ще има достатъчно време да помогнеш и ти.
— Хайде, хайде, Марила, можеш да правиш каквото ти си знаеш — успокои я Матю. — Само бъди добра и мила с нея колкото можеш, без да я глезиш. Мен ми се струва, че е от тия, с които можеш да правиш каквото си искаш, стига да ги накараш да те обикнат.
Марила изсумтя, за да изрази презрението си към възгледите на Матю относно каквито и да било женски работи, и се отдалечи с млякото.
„Тая вечер няма да й кажа, че може да остане — размишляваше тя, докато пресилваше млякото в центрофугите. — Така ще се възбуди, че няма да мигне. Марила Кътбърт, няма вече отърваване. Мислила ли си някога, че ще дойде ден да си вземеш сираче за щерка? Това е изненадващо, но къде по-изненадващо е, че всичко това става заради Матю, тоя, дето винаги като че ли е изпитвал смъртен страх от малки момиченца. Както и да е, решихме да направим опит и само Господ знае какво ще излезе от него.“
Седма глава
Анн чете молитвите си
Когато заведе Анн да си легне тази вечер, Марила й каза строго:
— Знаеш, Анн, снощи забелязах, че като си се събличала, си захвърлила дрехите си, където завариш по пода. Това е много неспретнат начин и аз не мога да позволя такова нещо. Щом свалиш нещо от дрехите си, сгъни го и го сложи на стола. Не ми трябват момиченца, които не са спретнати.
— Снощи толкова страдах, че изобщо не съм мислила за дрехите — отговори Анн. — Ще ги наредя хубаво тая вечер. Винаги са ни карали да го правим в сиропиталището. Обаче през ден, през ден забравях: толкова много бързах да легна удобно и тихичко и да си представям разни неща.
— Ще трябва да помниш всичко малко по-добре, ако живееш тук — предупреди я Марила. — Ето, така изглежда добре. Сега си прочети молитвите и лягай.
— Аз никога не чета молитви — заяви Анн.
Марила беше ужасно изумена.
— Как така, Анн, какво искаш да кажеш? Никога ли не са ви учили да казвате молитвите си? Господ винаги иска малките момиченца да четат молитвите си. Нима не знаеш кой е Господ, Анн?
— Бог е дух, безграничен, вечен и непроменим в своето същество, мъдрост, могъщество, святост, справедливост, любов и истина — без да се забави и без да се запъне откликна Анн.
Марила си поотдъхна.
— Ти все пак знаеш нещо, слава Богу! Не си съвсем неука. Къде си го научила това?
— О, в Неделното училище на сиропиталището. Караха ни да научим целия катехизис. Много го харесах. Има нещо прекрасно в някои от думите. „Безграничен, вечен и непроменим.“ Не е ли величествено? Звукът така прелива в тях — също като че ли свири голям орган. Не може да се нарече точно поезия, мисля, но звучи почти така, нали?
— Ние не говорим за поезия, Анн, ние говорим за четенето на твоите молитви. Не знаеш ли, че е ужасно греховно да не четеш молитвите си всяка вечер? Страх ме е, че си много лошо момиченце.
— Щяхте да видите, че е по-лесно да бъдеш лоша, отколкото добра, ако бяхте червенокоса — рече Анн с укор. — Тия, дето не са червенокоси, не знаят каква беля е то. Госпожа Томас ми казваше, че Господ направил косата ми червена нарочно и аз съм го разлюбила оттогава. И без това винаги съм била много уморена вечер, за да се сещам за молитви. От хора, които трябва да се грижат за близнаци, не можеш да очакваш да четат молитви. Кажете, наистина ли мислите, че може?