Марила реши, че с верското обучение на Анн трябва да се започне веднага. Явно нямаше време за губене.
— Докато си под моя покрив, трябва да четеш молитвите си, Анн.
— Ами, разбира се, щом вие го искате — радостно се съгласи Анн. — За вас съм готова да направя всичко. Но този път ще ми помогнете, защото не зная какви думи трябва да казвам. След като си легна, ще измисля истински хубава молитва, която да казвам винаги. Вярвам, че ще бъде много интересна, като си мисля сега за нея.
— Трябва да коленичиш — смутено каза Марила.
Анн коленичи в краката на Марила и вдигна към нея сериозен поглед.
— Защо хората трябва да коленичат, когато се молят? Ако наистина ми се поиска да се помоля, ще ви кажа какво бих направила. Бих излязла на голямо, широко поле съвсем сама, или дълбоко, дълбоко в гората, и бих вдигнала очи нагоре към небето… нагоре… нагоре… нагоре към това прекрасно синьо небе, което изглежда така, сякаш няма край за неговата синева. И тогава щях именно да почувствам, че се моля. Е, аз съм готова. Какво трябва да кажа?
Марила се смути, както никога досега. Беше имала намерението да научи Анн на класическото детинско „Сега лягам аз в леглото“. Но у нея имаше, както ви казах, проблясъци на чувство за хумор, което е просто друго наименование на чувство за съответствие на нещата, и изведнъж й стана ясно, че тази простичка малка молитва, свята за детенце с бяла нощничка, което я срича, коленичило пред майка си, беше съвършено неподходяща за тази луничава малка вещица, която не знаеше и пет пари не даваше за божията любов, никога не беше стигнала до нея чрез посредничеството на човешка обич.
— Ти си достатъчно голяма, за да се молиш сама, Анн — най-после каза тя. — Само му поблагодари за изпратената ти благодат и го помоли смирено за това, което желаеш.
— Добре, ще се постарая колкото мога — обеща Анн и зарови лице в скута на Марила. — Милостиви Отец наш небесен — така казват свещениците в черквата, затова мисля, че то е правилно в лична молитва, не е ли? — добави тя, като вдигна за миг глава.
„Милостиви Отец наш Небесен, благодаря Ти за Белия път на възхищението и за Езерото на бляскавите води, за Гиздавеца и Снежната царица. Наистина съм безкрайно благодарна за тях. И това е цялата благодат, за която се сещам да Ти благодаря сега. А колкото за нещата, които желая, те са толкова много, че би ми отнело много време да ги изброя всичките, затова ще спомена само двете най-важни. Моля Ти се позволи ми да остана в «Грийн Гейбълс» и моля Ти се нека бъда хубава, когато порасна. Оставам с уважение.
Твоя Анн Шърли“
— Ето, добре ли го намислих? — попита тя със затаен дъх и се изправи. — Можех да го направя много по-цветисто, ако имах малко повече време да го обмисля.
Бедната Марила успя да не припадне, само като си спомни, че това не беше непочитание, че единствено липса на духовно обучение бе виновно за тази необичайна канцеларска молба. Тя зави детето в леглото и вече излизаше със свещта от стаята, когато Анн я повика.
— Ей сега се сетих. Трябваше да кажа „Амин“, вместо „с уважение“, нали?… Както казват свещениците. Бях го забравила, но се сетих, че трябва някак да завърша молитвата, затова казах другото. Мислите ли, че има значение?
— Аз… аз мисля, че няма значение — отговори Марила. — Сега да спиш като добро дете. Лека нощ.
— Тая вечер мога да кажа „лека нощ“ с чиста съвест — промълви Анн и се сви сладко в завивките.
Марила слезе в кухнята, рязко остави свещта на масата и се тросна на Матю:
— Матю Кътбърт, май че е време някой да осинови това дете и да го научи на едно-друго. Тя е кажи-речи съвсем безбожна. Ще ми повярваш ли, че преди тая вечер никога в живота не се е молила? Утре ще ида при свещеника да поискам назаем детско молитвениче и някои други книжки, ето какво ще направя. И ще я пратя на Неделното училище, щом смогна да й направя подходящи дрехи. Предвиждам, че без работа няма да остана. Да, да, не можем да си караме живота на тоя свят без нашия дял грижи. Животът ми е бил доста лек досега, но ето че е дошло и моето време и май ще трябва да се потрудя колкото мога.
Осма глава
Възпитаването на Анн започва
Поради съображения, известни единствено на самата нея, Марила до следващия следобед не каза на Анн, че тя ще остане в „Грийн Гейбълс“. До обяд тя държа детето заето с разни задачи и я наблюдаваше с остър поглед, докато ги изпълняваше.
До пладне стигна до заключението, че Анн е пъргава и послушна. Работи с желание и бързо се учи; най-сериозният й недостатък като че ли е склонността да се унася в мечти сред работата и съвсем да забравя за нея, докато не бъде върната на земята от рязко смъмряне или сторена голяма грешка.