Леля Мери Мария се понесе решително към телефона, вдигна слушалката, а сянката на къдриците й върху стената я правеха да изглежда сякаш е с рога.
— Картър Флаг каза, че навсякъде са претърсили, но от момчето няма и следа — докладва хладнокръвно леля Мери Мария. — Но пък видели лодката насред езерото и в нея нямало никого, поне доколкото това може да се каже със сигурност от брега. Сега се опитват да я изтеглят в плиткото.
Сюзън успя да подхване Анн точно навреме.
— Не, нямам намерение да припадам, Сюзън — процеди Анн със стиснати устни. — Помогни ми само да се добера до стола… Благодаря. Трябва на всяка цена да открием Гилбърт.
— Ако Джеймс наистина се е удавил, Ани, трябва постоянно да си напомняш колко горчивини са му спестени в този греховен свят — продължи да нарежда леля Мери Мария, решена на всяка цена да утеши Анн.
— Ще взема фенера и ще претърся всичко отново — рече Анн, щом успя да се надигне от стола. — Знам, че си огледала навсякъде, Сюзън, но нека и аз го направя. Просто не мога да стоя със скръстени ръце и да чакам.
— Тогава си облечете жилетката, скъпа госпожо доктор. Паднала е роса, пък и въздухът е влажен. Ще ви донеса червената — преметната е на един стол в стаята на момчетата. Почакайте ме тук, докато се върна.
И Сюзън хукна нагоре по стълбите. Миг по-късно отгоре се разнесе нещо, което можеше да бъде определено единствено като писък, и той отекна във всяко кътче на „Ингълсайд“. Анн и леля Мери Мария се втурнаха презглава натам и я завариха в хола едновременно да се смее и плаче. В този момент Сюзън бе най-близо до истерията в целия свой минал и бъдещ живот.
— Скъпа госпожо доктор… Той бил тук! Малкият ми Джем е тук и спи на креслото край прозореца зад вратата. Затова не съм го видяла… А като не го намерих в леглото му…
Тялото на Анн поддаде под бремето на това непосилно облекчение и радост и тя се отпусна на колене до перваза на прозореца. Скоро двете със Сюзън щяха да се смеят над своята глупост, но сега от очите им се стичаха единствено сълзи на дълбока благодарност.
Малкият Джем седеше дълбоко заспал в креслото пред прозореца, покрит с плетен вълнен шал и с любимото си плюшено мече в загорелите ръчички. Забравилият обидата Фъстък се беше проснал напряко върху краката му. Червените къдри на момчето лежаха разпилени по облегалката. То май сънуваше нещо много приятно и Анн не се реши да го събуди. Но по едно време детето внезапно отвори очи като светъл кехлибар и се вторачи в нея.
— Джем, скъпи мой, защо не си в леглото? Ние… Ние малко се поуплашихме. Дълго време не успяхме да те открием, а на никого не му мина през ум да те търси тук.
— Останах тук, за да видя кога ще се приберете с татко.
Майка му го вдигна на ръце и го отнесе в неговото легло. Толкова беше хубаво да го целунат за лека нощ, да почувства как тя подпъхва завивките под него с онези внимателни движения, които го караха да се чувства обичан. И кого го е грижа за някаква си татуирана змия! Майка му бе толкова нежна, най-прекрасната майка на света. Всички в селото наричаха майката на Бърти Шекспир „Скръндзата“, защото бе такава скъперница, пък имаше и нещо друго… Беше виждал как тя шамаросва Бърти за всяко дребно провинение.
— Мамо — сънливо рече той, — и другата пролет ще ти донеса минзухари… Ще го правя всяка година. Бъди сигурна в това.
— Разбира се, че съм сигурна, скъпи — отвърна майка му.
— И така, щом като всичко си дойде на мястото, предполагам вече може да си поемем дъх и да се върнем отново по леглата — обяви леля Мери Мария. Но гласът й звучеше някак заядливо.
— Колко съм глупава, дето забравих да проверя в креслото зад вратата — избъбри Анн. — Сега докторът ще ни го натяква цял живот, можеш да се сигурна в това, Сюзън. Моля те, обади се на господин Флаг и му кажи, че сме открили Джем.
— Здравата ще ми се присмее — рече щастливо ухилена Сюзън. — Не че ме е много грижа… Щом малкият ми Джем е жив и здрав, може да се смее колкото си иска.
— Аз пък ще направя чай — жаловито изпъшка леля Мери Мария, увивайки драконите около сухото си тяло.
— Ей сегичка ще го запаря — побърза да я изпревари Сюзън, която тъкмо слагаше телефонната слушалка на мястото й. — Всички имаме нужда от един топъл чай. Когато Картър Флаг разбра, че малкият ми Джем е в безопасност, скъпа госпожо доктор, рече: „Благодаря на Господа“. Повече няма да ме чуете и думичка да кажа против този човек, каквито и цени да слага на стоките си. Няма ли да е добре за утре вечер да сготвя пиле, а, скъпа госпожо доктор? Нека си направим нещо като малко тържество, така да се каже. А на малкия ми Джем ще приготвя неговите любими кифлички с масло за закуска.