Затова пък Гилбърт се обтягаше върху дивана, опитвайки се да отхвърли потискащата мисъл, че онзи ден загуби един от своите пациенти, болен от пневмония.
Малката Рила се опитваше да захапе дребните си розови юмручета, докато се поклащаше в кошчето; даже Фъстъка, свил белите си лапи под корема, мъркаше край огнището за огромно неудоволствие на леля Мери Мария.
— Та като стана дума за котки — подхвана жално тя, макар никой да не бе отварял дума за това, — не ви ли се струва, че всички котки на Глен Сейнт Мери се събират нощем у нас? Наистина не разбирам как изобщо някой успява да мигне при това мяукане. И тъй като моята стая е отзад, изглежда аз имам най-пълното удоволствие да слушам тези безплатни концерти.
Но още преди някой да успее да отговори, в стаята влезе Сюзън и обяви, че е срещнала мисис Маршал Елиът в магазина на Картър Флаг и тя обещала да ги навести, веднага щом приключи с покупките. Сюзън обаче премълча, че накрая мисис Елиът загрижено бе рекла:
— Какво става с нашата мисис Блайт, Сюзън? Миналата неделя в църквата ми се видя толкова отпаднала и угрижена. Никога не е била такава преди.
— Аз лесно ще ви кажа какво й е на мисис Блайт — мрачно отвърна Сюзън. — Подложена е на непрекъснат тормоз от страна на леля Мери Мария, ето какво й е, а изглежда докторът не може да прекрати това.
— Не е ли това съвсем по мъжки? — заключи мисис Елиът.
— Много се радвам, че ще намине — каза Анн и стана да запали лампата. — Не съм виждала мис Корнелия от много дълго време. Тъкмо сега ще наваксаме с клюките.
— Тази жена е злобна клюкарка — строго рече леля Мери Мария.
Сигурно за първи път в живота си Сюзън настръхна, засегната заради мис Корнелия, и взе да я защитава:
— Точно злобна не е, мис Блайт, нито пък ако беше, Сюзън Бейкър щеше да я слуша и да не го разбере. Злобна, как ли не! А да сте чували, мис Блайт, тая приказка — присмял се хърбел на щърбел?
— Сюзън… Сюзън — намеси се Анн с умолителен тон.
— Да ме прощавате, скъпа госпожо доктор, признавам, че забравих къде ми е мястото в тази къща. Но понякога на човек му прелива чашата на търпението.
И тя затръшна вратата след себе си, което рядко се случваше в „Ингълсайд“.
— Ето, виждаш ли, Ани — натъртено рече леля Мери Мария. — Но тъй като ти продължаваш да нехаеш и не обръщаш внимание на подобни неща, слугите ще ти се качат на главата.
Гилбърт стана от дивана и се отправи към библиотеката, където един изморен труженик на спокойствие би могъл да отдъхне поне за миг. А леля Мери Мария, която не можеше да понася мис Корнелия, се оттегли в леглото си. Ето защо, когато пристигна в „Ингълсайд“, мис Корнелия завари Анн сама, унило надвесена над кошчето на бебето. Този път посетителката не започна незабавно да докладва за новостите в околността, както иначе й беше обичай. Вместо това остави настрана наметката си, седна до Анн и хвана ръката й.
— Анн, мила, какво става? Виждам, че нещо не е наред. Мигар тая стара досадница Мери Мария те е изтормозила до смърт?
Анн неуспешно се опита да се усмихне.
— О, мис Корнелия… И сама зная, че е глупаво да вземам всичко толкова присърце, но днес е един от онези дни, когато наистина трудно я понасям. Тя… Тя просто трови живота ни.
— Тогава защо не й кажеш да си ходи?
— О, това е невъзможно, мис Корнелия. Поне аз не мога да го направя, а Гилбърт не иска. Твърди, че до края на живота си ще се срамува от себе си, ако изхвърли на улицата собствената си леля.
— Дрън-дрън! — възкликна мис Корнелия. — Тя си има чудесен дом и достатъчно пари. За какво изхвърляне може да става дума, ако просто й предложи да се върне в собствената си къща.
— Съгласна съм, но Гилбърт… Боя се, че едва ли си дава сметка за действителното положение на нещата. Него го няма почти по цял ден, пък и, честно казано, тези спорове са толкова дребнави и незначителни. Даже ме е срам…
— Разбирам те, миличка. Но нали знаеш, че малките камъчета обръщат колата. Естествено е мъжете да не проумяват това. Близка съм с една жена от Шарлоттаун, която добре познава тази твоя леля. Тя ми каза, че Мери Мария Блайт никога през живота си не е имала приятели. Единственото ти спасение, миличка, е да събереш достатъчно кураж и да кажеш, че повече няма да я търпиш в дома си.