— Чувствам се като в онзи кошмар, когато сънуваш, че бягаш от нещо или някого, а краката ти не могат да се отлепят от земята — печално продължи Анн. — Бих търпяла, ако това се случва само от време на време, но то се повтаря всеки божи ден. Сядането на масата се превърна в истински ужас за мен. А Гилбърт вече отказва да реже месото, защото все не може да й угоди.
— Аха, значи поне това е забелязал — студено вметна мис Корнелия.
— Дори един нормален разговор не можем да проведем, докато се храним, защото тя все намира за какво да мърмори. Непрекъснато прави забележки на децата за обноските им и не пропуска да ги смъмри за нещо, когато имаме гости. Някога се чувствахме като на празник всеки път, щом седнем на масата, а сега… В нейно присъствие усмивката замръзва на устните, а поне ти знаеш как кънтеше от смях къщата ни. По всяко време някой все намираше с какво да се пошегува. Тя обаче не одобрява подобно поведение. Днес например каза: „Гилбърт, какво си се нацупил? Да не сте се карали с Ани?“. И това само защото бяхме по-тихи по време на вечерята. Както сама знаеш, Гилбърт винаги е потиснат, ако загуби пациент, за който е мислел, че има още дни на тази земя. На всичкото отгоре двете със Сюзън изобщо не се погаждат. Безсилни сме да накараме Сюзън да не мърмори по неин адрес, а това се случва дори в нейно присъствие. А веднъж направо стана ужасно, когато леля Мери Мария заяви, че не е виждала лъжец като Уолтър само защото го чула да разказва на Ди как срещнал човек от Луната. Според леля Мери Мария трябвало да мием устата на Уолтър със сапун и вода след такива приказки. Това стана причина между нея и Сюзън да се разгори истинско сражение.
На всичкото отгоре пълни главите на децата с отвратителни неща. Представи си, разказала на Нан за някакво непослушно дете, което умряло в съня си, и сега Нан се страхува да заспи. На Ди пък казала, че ако е винаги послушна, ние ще я обичаме колкото Нан, независимо че има червена коса. Гилбърт истински се ядоса, когато чу това, и доста остро разговаря с нея. Все се надявах, че този път тя наистина ще се обиди, но единственото, което направи тя, бе да го погледне с тези свои големи сини очи, пълни със сълзи, и да каже, че не е искала да нарани нечии чувства. Видите ли, тя била чула, че родителите не обичат еднакво близнаците, и имала чувството, че ние предпочитаме Нан пред Ди! После рева цяла нощ, Гилбърт реши, че е бил твърде груб с нея и… се извини!
— Така и предполагах! — отсече мис Корнелия.
— О, сигурно не трябва да говоря по този начин, мис Корнелия. Щом си спомня колко е щедра съдбата към мен, чак ми става неудобно, че обръщам внимание на такива дреболии, пък дори те да ми вгорчават живота. Освен това тя невинаги е толкова ужасна… Даже понякога е приятна.
— Ти ли ми го казваш? — саркастично я прекъсна мис Корнелия.
— Точно така, и мила освен това. Веднъж ме чу да споменавам, че ми трябва нов чаен сервиз, и ми поръча един чак от Торонто. Направила заявка по пощата! Но, мис Корнелия… Той е толкова грозен!
Анн избухна в смях, който премина в хлипане. После отново се разсмя.
— Край, повече никога няма да говорим за нея… Чувствам се някак пречистена, щом изкарах всичко от себе си. Погледни нашата мъничка Рила, мис Корнелия. Не са ли очарователни клепките й, когато спи? А сега хубавичко ще си поклюкарстваме.
Когато мис Корнелия тръгна, вратата зад нея затвори отново предишната Анн — с бодър дух и весело настроение. Но щом остана сама, тя дълго време седя замислена пред огъня. Имаше още неща, за които премълча пред мис Корнелия. Не ги беше споделила дори с Гилбърт. Толкова много незначителни подробности… „Толкова дребни, че дори не мога да се оплача заради тях — мислеше Анн. — Но точно те са най-опасни и гризат живота ми като дървояди.“ Леля Мери Мария с ужасния й маниер да се прави на домакиня в собствената й къща, да кани гости без каквото и да е предупреждение, а те да разбират за тях едва когато хората потропат на вратата… „Кара ме да се чувствам така, сякаш аз съм външният човек тук…“ Леля Мери Мария, която размества мебелите, щом Анн излезе от къщи: „Надявам се да нямаш нищо против, Ани. Според мен тази маса ни трябва много повече тук, отколкото в библиотеката…“. И това нейно по детски неутолимо любопитство за всяка дреболия… Смущаващите й въпроси за най-интимни неща, произнесени на висок глас… „Винаги влиза в стаята ми направо, без да почука… Постоянно души дима… Редовно тупа възглавниците, които аз вече съм бухнала… Все се оплаква, че двете със Сюзън прекалено много клюкарстваме… Непрекъснато хока децата… Трябвало да сме винаги около тях, за да ги държим изкъсо, ето защо са толкова зле възпитани…“