— Паят с кълцано месо, който приготвя Сюзън, е истинска поезия за езика, както и нейният ябълков пай — намеси се докторът. — Дай ми по едно парче и от двете, Анн.
— Уолтър, не си изял докрай хляба с масло. Много бедни деца ще са щастливи да го имат на масата си. Джеймс, скъпи, издухай си носа и престани да подсмърчаш най-сетне, не мога да понасям подсмърчане.
Но въпреки това за децата Коледата наистина беше весела и щастлива. Даже леля Мери Мария се поотпусна след вечеря и почти любезно каза, че подаръците, които е получила, са доста хубави.
— Мисля, че малките изкараха чудесно — щастливо обяви по-късно вечерта Анн, докато наблюдаваше стволовете на дърветата на фона на белите хълмове, заревото на залеза и децата, които разхвърляха трохи за птиците по снежната поляна. Вятърът тихичко пееше в клоните, изпращайки от време на време леки повеи с обещания за нова буря на следващия ден. Но „Ингълсайд“ вече получи своя празник.
— Сигурно е така — съгласи се леля Мери Мария. — Поне се накрещяха, напищяха и навикаха достатъчно. Що се отнася до това колко храна погълнаха… Е, какво пък, веднъж си млад, а освен това предполагам, че в къщата има достатъчно рициново масло.
14
За такива зими Сюзън казваше, че са капризни и непостоянни като госпожици… Затова пък редуването на затопляне и съпровождащото го топене на снега и последвалото застудяване украсиха целия „Ингълсайд“ с вълшебни дантели и ледени висулки. Децата хранеха седем сойки, които редовно се отбиваха в ябълковата градина за своя дял, а Джем дори успя да се сприятели с тях — те не позволяваха никой друг да ги доближава.
Анн прекарваше цели часове в задълбочено проучване на януарския и февруарския каталог със семена. После мартенските ветрове завъртяха хоро около дюните и продължиха да се носят над пристанището и хълмовете наоколо. А зайците, както казваше Сюзън, „седнаха да мътят великденски яйца“.
— Месец март те кара да вършиш лудории, нали, мамо — извика Джем, който сякаш беше роден брат на всички ветрове, дето кръстосваха над тяхната земя.
Скоро дойде и април! Със смеха, шепота и плясъка на пролетните дъждове.
— Светът хубаво си е измил лицето, мамо — възторжено извика Ди в една слънчева утрин.
Над влажните полета грееха бледи пролетни звезди, а по върбовите клонки из поляните се появиха първите реси. Появата на първата червеношийка се превърна в истинско събитие. Долчинката отново се превърна в любимо място за игри и необуздани лудории; Джем отново поднесе на майка си букетче от първите минзухари; Сюзън започна да качва зимните дрехи на тавана, а Анн, която цяла зима не успя да отдели дори минутка за себе си, сега буквално се пренесе да живее в градината.
— Повече те е грижа за градината, отколкото за твоя съпруг, Ани — натърти леля Мери Мария, загърна плътно шала около себе си и се отправи към къщата, за да предпази от настинка бедния си гръб.
— Знаете ли какво стана с онези ружи, които се канехте да засадите в сенчестия ъгъл, скъпа госпожо доктор — рече Сюзън. — Този следобед, докато ви нямаше, тя ги засади на най-слънчевото място в задния двор.
— О, Сюзън, сега не можем да ги пресадим, защото така ужасно ще я засегнем!
— Ако ми дадете дума, скъпа госпожо доктор…
— Не, не, Сюзън, ще ги оставим там, където са си. Нали си спомняш как се разплака само при деликатния ми намек, че не бива да подрязва спиреята, преди да е цъфнала. Я виж, Сюзън, латинките все пак са покарали в онзи ъгъл. Толкова е вълнуващо да видиш някое цвете, за което вече си загубил надежда, да се подава от земята! Тази година имам намерение да засадя малка розова градина в югозападния край на двора. Само произнасянето на „розова градина“ ме кара да потрепервам от главата до петите. Виждала ли си преди такава невероятна синева като небето сега, Сюзън? Ако нощем се заслушаш много внимателно, ще чуеш как бърборят поточетата в цялата околия. Почти съм решила тази нощ да спя в Долчинката върху възглавница от диви теменуги.
— Боя се, че ще ви се стори доста влажно — търпеливо рече Сюзън. Тя знаеше, че Анн Блайт винаги изпадаше в подобно настроение пролетно време.
— Сюзън — подкупващо започна Анн, — следващата седмица искам да организирам един чудесен рожден ден.
— Хубаво, защо пък да не отпразнувате някой рожден ден — хладнокръвно отвърна Сюзън, макар да бе сигурна, че никой от семейството не бе роден през май. Но след като госпожата искаше да празнува рожден ден, тогава какво толкова необичайно има в това?