— Ще бъде в чест на леля Мери Мария — продължи Анн, решена с един замах да приключи неприятната тема. — Нейният рожден ден е следващата седмица. Гилбърт твърди, че тя става на петдесет и пет, и аз си помислих…
— Скъпа госпожо доктор, наистина ли сте намислили да организирате тържество за рождения ден на тази…
— Преброй до сто, Сюзън… Преброй до сто, преди да продължиш. Вярвам, че това ще й достави голяма радост. Какво е видяла тя от този живот в края на краищата?
— Това си е по нейна вина…
— Може и така да е, Сюзън, но аз наистина искам да направя това за нея.
— Скъпа госпожо доктор — започна заплашително Сюзън, — винаги сте били така добра да ми давате по една седмица почивка, когато почувствам, че имам нужда от нея. Ето сега мисля да си взема почивка през следващата седмица. Ще помоля племенницата си Гладис да дойде и да ви помага. И тогава мис Мери Мария Блайт, ако иска, нека посрещне и дузина рождени дни.
— Щом ти приемаш нещата по този начин, Сюзън, явно ще трябва да се откажа от идеята — бавно произнесе Анн.
— Скъпа госпожо доктор, тази жена ви се нанесе нагло в къщата ви и очевидно има намерение да остане тук завинаги. Тя непрекъснато ви създава неприятности, води доктора за носа и прави живота на децата черен… За себе си думица не обелвам, защото коя съм аз в тази къща. Но тя постоянно нещо хока, мърмори и гълчи, заяжда се и натяква, прави разни намеци и се превзема… А ето че сега вие решавате да направите тържество за рождения й ден! Е, мога само да кажа, че щом вече сте го решила… Тогава ще трябва да го направим.
— Сюзън, ах, ти, душо моя!
Дойде ред на планирането и организацията. Сюзън, вече примирена с мисълта, заяви, че щом става дума за честта на „Ингълсайд“, ще организират такъв рожден ден, та дори Мери Мария Блайт да не може да открие някакъв кусур.
— Смятам да го направим в ранния следобед, Сюзън. Така гостите ще си тръгнат достатъчно рано, за да мога да отида с доктора на концерта в Лоубридж. Ще пазим всичко в тайна до последния момент и ще я изненадаме. Дотогава не бива нищичко да подозира. И ще поканя всички от Глен Сейнт Мери, които тя харесва.
— Че кои ли ще са тия хора, скъпа госпожо доктор?
— Е, които поне може да търпи. А освен тях братовчедка й Адела Кари от Лоубридж и още неколцина души от града. Ще има огромна триетажна торта с петдесет и пет свещички на нея…
— Която, естествено, пак аз ще трябва да направя…
— Сюзън, нужно ли отново да ти казвам, че именно ти правиш най-хубавата плодова торта на целия остров Принц Едуард?
— Знам само, че съм като восък в ръцете ви, скъпа госпожо доктор.
Последва седмица, изпълнена с тайни и недомлъвки. Над „Ингълсайд“ се възцари заговорническа атмосфера. Всеки от обитателите му тържествено се закле да не издава пред леля Мери Мария какво се готви. Но Анн и Сюзън си бяха направили сметката без кръчмаря.
Вечерта преди тържеството леля Мери Мария се върна у дома след посещение в Глен Сейнт Мери и ги завари да седят останали без дъх от умора на неосветената веранда.
— Защо всичко тъне в мрак, Ани? Не мога да разбера как някой може да седи в тъмното. Това ми действа ужасно потискащо.
— Не е мрак, а здрач. Току-що денят и нощта се ожениха, а тази невиждана красота е плодът на тяхната любов — промълви Анн повече на себе си, отколкото към двете жени.
— Предполагам, че знаеш точно какво искаш да кажеш, Ани. Та значи утре организираш тържество, така ли?
Анн светкавично се изопна на стола. Сюзън, която и без това седеше с изправен гръб, не би могла да се изпъне повече.
— Защо… ах, защо, леличко…
— Защо винаги трябва да научавам новините от чужди хора — започна леля Мери Мария, но в тона й се усещаше повече мъка, отколкото гняв.
— Ами… Ние го бяхме замислили като изненада, леличко…
— Не знам какво тържество очаквате да се получи в този период от годината, когато на времето изобщо не може да се разчита, Ани.
Анн изпусна една дълбока въздишка на облекчение. Очевидно леля Мери Мария беше разбрала само, че ще има тържество, но не и че то се прави в нейна чест.
— Исках да го организирам, преди да са прецъфтели пролетните цветя, леличко.
— Ще си облека гранатовата рокля от тафта. Щом не благоволи да ме уведомиш, Ани, остава да си мисля, че си разчитала утре твоите приятели от селото да ме сварят с памучна рокля.