— Разбира се, че не, леличко. Щяхме да те предупредим навреме, да можеш спокойно да се преоблечеш.
— Хубаво. И ако моите съвети изобщо значат нещо за теб, Ани… А през повечето време думите ми сякаш само ти минават покрай ушите… Та ще ти река, че занапред ще е по-добре и за теб самата да не си толкова потайна. Между другото, знаеш ли дето из селото разправят, че Джем е метнал оня камък през прозореца на методистката църква?
— Не го е направил той — спокойно каза Анн. — Каза ми, че не е той.
— А ти толкова ли си сигурна, Ани, скъпа, че не те послъгва?
„Ани скъпа“ все още успяваше да запази самообладание.
— Съвсем сигурна, лельо Мери Мария. Джем никога не ме е лъгал през живота си.
— Е, все пак е редно да знаеш какво разправят хората.
И леля Мери Мария влезе в къщата с обичайната си наперена походка, демонстративно избягвайки Фъстъчето, който лежеше по гръб на пода, подканвайки някой да го почеше по корема.
Сюзън и Анн си поеха дълбоко въздух.
— Мисля да си лягам, Сюзън. Надявам се утре всичко да мине гладко. Но не ми харесва онзи черен облак над пристанището…
— Всичко ще бъде наред, скъпа госпожо доктор — увери я Сюзън. — Така пише в алманаха.
Сюзън притежаваше алманах с подробна синоптична прогноза за всеки ден от годината, при това той предсказваше доста вярно, за да му се има доверие.
— Остави задната врата отключена за доктора, Сюзън, може да се върне от града късно през нощта. Отиде там за рози… Петдесет и пет чайни рози, Сюзън… Чух леля Мери Мария да казва, че жълтите рози са единствените цветя, които харесва.
Половин час по-късно, докато четеше поредната глава от Библията, както й беше обичай всяка вечер, Сюзън попадна на следния стих: „Дръпни си крака от къщата на съседа, за да не му досадиш и да не те намрази той“. Тя отбеляза страницата с клонче от божо дръвче и замислено рече: „Дори и в наши дни е така“.
15
На сутринта Анн и Сюзън станаха много рано, за да смогнат с последните приготовления преди леля Мери Мария да се е събудила. На Анн й харесваше да става рано, за да улови онзи мистичен половин час преди изгрев, когато светът е във владението на феи и стари езически богове. Харесваше й да наблюдава бледорозовото небе и златното зарево, което се надигаше отвъд църковната камбанария; бистрото сияние на изгрева постепенно пропълзяваше по дюните, докато накрая над селските покриви започваха да се издигат първите виолетови спирали дим.
— Имам чувството, че днес ще бъде необикновен ден, скъпа госпожо доктор — самодоволно каза Сюзън, докато украсяваше портокаловата торта с кокосово брашно. — След закуска ще се пробвам да направя от онези маслени топки и ще звъня на Картър Флаг на всеки половин час, за да съм сигурна, че няма да забрави за сладоледа. А може би тъкмо сега му е времето да изстържем с керемида стълбите на верандата.
— И това ли трябва да направим, Сюзън?
— Нали сте поканили мисис Маршал Елиът, скъпа госпожо доктор, или нещо греша? А тя е виждала стълбището към нашата веранда единствено зацапано. Нали мога да разчитам на вас, че ще се погрижите за украсата? Защото господ не ме е дарил с умението да подреждам цветя.
— Цели четири торти! Ама че работа! — възкликна Джем.
— Организираме ли тържество, правим го както подобава — важно рече Сюзън.
Гостите пристигнаха в уречения час и бяха посрещнати от леля Мери Мария, издокарана в гранатовата си тафтена рокля. Анн предпочете муселина в бонбонени цветове. Отначало мислеше да си сложи бялата муселинена рокля, защото навън грееше истински летен ден, но после размисли.
— Много разумно от твоя страна, Ани — беше коментарът на леля Мери Мария. — Винаги съм смятала, че бялото е само за младите.
До този момент всичко вървеше по предварително начертания план. Масата изглеждаше превъзходно с най-красивия сервиз на Анн и екзотичната нотка, която добавяха белите и морави ириси. Маслените топки на Сюзън се превърнаха в истинска сензация — дотогава в Глен Сейнт Мери не бяха виждали нищо подобно; нейната крем супа беше превъзходна; пилешката салата беше приготвена с продукти, производство на „Ингълсайд“, „където пилетата са наистина пилета“; само дето Картър Флаг прати сладоледа в последния момент. Накрая Сюзън се появи в ръце с тортата и набучените в нея петдесет и пет свещички, като я носеше така, сякаш на подноса беше ни повече, ни по-малко главата на Йоан Кръстител. Тя победоносно пристъпи към масата и тържествено я постави пред леля Мери Мария.