— Пърсис и Кенет играят с нашите деца по цял ден. А що се отнася до мисис Чейз, Гилбърт замина в града рано тази сутрин, така че сигурно вече е научил как стоят нещата. Много съм доволна, че тя се оправя… Другите лекари не се съгласиха с диагнозата на Гилбърт и той все пак малко се притесняваше.
— Преди да постъпи в болницата, Сара ни закле да не я погребваме, ако не сме напълно сигурни, че е мъртва — рече мис Корнелия, повявайки си царствено с ветрилото, докато се чудеше как съпругата на доктора успява да остане свежа като праскова дори в най-горещите и душни дни. — Виждате ли, ние винаги сме подозирали, че мъжът й май го погребаха жив… Във всеки случай изглеждаше сякаш само е заспал. Но никой не помисли за това, додето не стана прекалено късно. Той беше брат на онзи Ричард Чейз, който купи фермата на стария Мурсайд и през пролетта се пренесе от Лоубридж. Голям чешит е. Твърди, че дошъл тук, за да си отдъхне и да се освежи, вместо като в Лоубридж по цял ден да виси по прозорците…
„… И да дебне старите прислужници“, щеше да завърши мис Корнелия, но го премълча, за да не засегне Сюзън.
— Срещнах дъщеря му Стела… Дойде на репетицията на хора. Май двете доста си допаднахме.
— Стела е наистина много мило и сладко момиче, едно от малкото, които все още се изчервяват. Винаги съм я харесвала. Двете с майка й бяхме много близки приятелки. Бедната Лизет!
— Млада ли почина?
— Да, когато Стела бе едва на девет. Ричард сам я отгледа, а той е неверник до мозъка на костите. Казва, че жените били важни само биологически, каквото и да означава това. Все ги разправя едни такива големи приказки.
— Затова пък изглежда я е възпитал много добре — каза Анн, убедена, че Стела Чейз е най-очарователното момиче, което е виждала през живота си.
— О, никой не може да намери кусур на Стела. При това не отричам, че Ричард има немалка заслуга за нейното добро възпитание. Но въпреки това е непреклонен по въпроса за младите мъже. Не е позволил на горката Стела нито едно романтично преживяване досега. Той подлага на такава унищожителна критика и саркастични подмятания всеки младеж, който се завърти около нея, че те си плюят на петите и не смеят да се обърнат назад. Няма човек с по-отровен език от неговия. Нито Стела може да го промени, нито пък на майка й се удаде да го направи, Просто не знаят как да го постигнат. Той е много опак човек.
— На мен пък ми се стори, че Стела е безкрайно предана на своя баща.
— О, наистина е така. Тя го боготвори. Няма по-сговорчив човек от него, щом веднъж постигне своето. Но трябва все пак да прояви здрав разум относно сватбата на Стела. Сигурно си дава сметка, че няма да живее вечно, макар ако чуеш как говори, ще речеш, че точно това си мисли! Вярно, още не е стар… Ожени се твърде рано. Затова пък в техния род почти всички са измрели от удар. И какво ще прави Стела, когато той си отиде? Не й остава нищо друго, освен да остане стара мома и да се сбръчка като печена ябълка.
Сюзън вдигна очи от една особено трудна за изплитане роза на колана и решително каза:
— Не одобрявам, когато някой стар мърморко вгорчава живота на младите.
— Но ако Стела обикне истински някого, тогава мнението на баща й едва ли ще има някакво значение.
— Ето тук ти е грешката, мила Анн. Стела никога няма да се задоми за човек, когото баща й не одобрява. И ще ти кажа за още един, чийто живот ще бъде почернен съвсем наскоро — Алдън Чърчил, племенникът на Маршал. Мери е решена на всяка цена да отлага женитбата му колкото може по-дълго. Тя е още по-непримирима и от самия Ричард. Да беше ветропоказател, щеше да сочи север всеки път, когато вятърът задуха на юг. Както знаете, тя е господарка на земята, докато Алдън се ожени, после той става собственик. Затова всеки път, когато излезе с някое момиче, тя дава мило и драго да развали работата.
— Мигар наистина е способна на такова нещо, мисис Маршал Елиът? — сухо попита Сюзън. — Други пък мислят, че Алдън вятър го вее на бял кон. Чувала съм на това да му казват флиртуване.
— Алън е хубаво момче и момичетата тичат подир него — отвърна мис Корнелия. — Аз не мога да го виня, че най-напред им завърта главите, а после ги зарязва, за да им даде урок. Между всичките обаче имаше едно-две добри момичета и той наистина ги харесваше, но Мери успя да осуети всичко овреме. Сама ми го призна. Каза, че се посъветвала с Библията — тя винаги се „съветва“ със Светото писание и все открива там по някой стих, който предупреждава Алдън да не се жени. Вече трудно търпя тези нейни приумици. Какво й пречи да отиде в църквата и да бъде като останалите почтени хора около залива „Четирите вятъра“? Обаче не, тя трябва да измисли някаква своя религия и да ни хвърля прах в очите, че се „съветвала с Библията“. Миналата есен, когато се разболя онзи толкова скъп и породист кон, това й излезе четиристотин долара, защото вместо да изпратят за ветеринар в Лоубридж, се довериха на стиха, който тя намерила в Библията: „Бог дава и Бог взема. Благословено да е Името Божие“. Така че не повикаха ветеринар и конят си отиде мърцина. Много странно предоверяване на Светото писание е това според мен, Анн. На това аз по-скоро му викам непочтителност. Казах й го право в очите, но тя само ме погледна накриво. И още нещо — не дава дума да се издума за телефон у тях. Да не мислиш, вика ми, че ще говоря в някаква кутия, която виси на стената?