— Нали чухте — ние, както казала бълхата на слона след свършената работа — отбеляза с усмивка Сюзън. — Помислихме, че вашето завръщане си заслужава да бъде отпразнувано, скъпа госпожо доктор. Къде се изгуби точно сега, Уолтър? Тази седмица е негов ред да бие гонга в часовете за хранене!
Вечерята се превърна в същинска празнична трапеза. После Анн сложи децата да спят и накрая останаха сами със Сюзън.
— Скъпа госпожо доктор — каза тя притеснено, — има нещо друго, за което съм длъжна да отворя дума пред вас. Мисля, че Уолтър подозира нещо. Няма съмнение, че някое от децата в Глен Сейнт Мери му е подшушнало това-онова. В днешно време доста деца знаят много повече от това, което се полага на техните години. Та онзи ден Уолтър идва при мен, един такъв замислен, и ми вика: „Сюзън, казва той, много ли са скъпи бебетата?“. За миг загубих ума и дума, скъпа госпожо доктор, но после се съвзех. „Някои хора ги мислят за голям разкош, викам му, но тук в «Ингълсайд» са нещо много необходимо.“ Така че, ако той и при вас дойде със същото, вие, скъпа госпожо доктор, вече сте подготвена и ще знаете как да му отговорите.
— Благодаря ти, Сюзън — сериозно отвърна Анн. — Пък и без това мисля, че е време всички да научат за нашето радостно очакване.
Но най-хубавият момент от тази първа вечер у дома бе, когато Гилбърт застана край нея до прозореца и двамата видяха как откъм морето пропълзя мъгла, която постепенно скри посребрените от луната дюни и пристанището, достигайки чак до тясната долина под „Ингълсайд“, в която се гушеше Глен Сейнт Мери.
— Каква радост да се завърна след тежък ден и да те заваря вкъщи! Щастлива ли си, Анн?
— Истински щастлива! — И Анн се наведе да вдъхне аромата от букета с цъфнали ябълкови клонки, които Джем беше оставил на тоалетната й масичка. Почувства се обградена и преизпълнена с любов. — За една седмица отново се почувствах Анн от „Грийн Гейбълс“, скъпи мой Гилбърт, но е сто пъти по-прекрасно да съм сред вас и да бъда Анн от „Ингълсайд“.
4
— Категорично не! — отсече д-р Блайт с тон, който Джем разбра съвсем ясно.
Джем от опит знаеше, че няма надежда баща му да си промени мнението, нито пък майка му да се опита да го разубеди. Беше по-ясно от бял ден, че по този въпрос двамата са на едно и също мнение. Лешниковите очи на момчето потъмняха от яд и разочарование, докато наблюдаваше жестоките си родители. Той гледаше все по-гневно и по-гневно, но въпреки това те запазиха хладнокръвие и продължиха да вечерят, сякаш нищо особено не се бе случило. Леля Мери Мария, естествено, забеляза възмутения поглед — нищо не убягваше от печалните й избелели сини очи.
Джем прекара с Бърти Шекспир Дрю цял следобед, а Уолтър се спусна към стария Дом на мечтите, за да си поиграе с Кенет и Пърсис Форд. Та Бърти Шекспир каза на Джем, че всички момчета от Глен Сейнт Мери тази вечер отиват на пристанището, за да гледат как капитан Бил Тейлър ще татуира змия върху рамото на Джо Дрю. Бърти Шекспир също щял да ходи и покани Джем да дойде с него. Щяло да бъде страшно забавно. Джем пощуря от желание да види как се прави татуировка, а сега му заявяваха, че подобно нещо изобщо не подлежи на обсъждане.
— Между многото причини да не ти разрешим е и това, че пристанището е твърде далече. Момчетата сигурно ще закъснеят, а ти трябва да си в леглото в осем часа, синко.
— Аз си лягах точно в седем, когато бях малка — намеси се леля Мери Мария.
— Ще трябва да пораснеш още, преди да започнеш да ходиш толкова далеч след залез-слънце — допълни майка му.
— Същото каза и миналата седмица — извика Джем, — а сега съм вече голям! Ти си мислиш, че съм още бебе! Ето че Бърти отива, а той е голям колкото мене!
— Навсякъде е плъзнала дребна шарка — мрачно отбеляза леля Мери Мария. — Можеш да се заразиш, Джеймс.
Джем мразеше да му викат Джеймс. А тя винаги го правеше.
— Искам да хвана дребна шарка — отвърна непокорно той. Но после усети тежкия поглед на баща си и утихна. Баща му не позволяваше на никого да „отговаря“ на леля Мери Мария. Джем я мразеше от цялата си душа.
— Добре де — примирено продължи той, поглеждайки майка си, та да не се разбере, че всъщност говори на леля си Мери Мария, — щом не искаш да ме обичаш, няма нужда да се насилваш. Питам се обаче дали ще ти хареса, ако замина в Африка да убивам тигри?
— В Африка няма тигри, скъпи — меко рече майка му.
— Добре де, тогава лъвове! — извика Джем. Сигурно всички се бяха наговорили тази вечер да му се присмиват. Ама той ще им даде да се разберат! — И как така да няма тигри в Африка — има даже с милиони. В Африка е пълно с тигри!