Тя настоява да ми припише цялата промяна във възгледите и в перспективите си. „Да можех да изразя с думи какво внесе ти в моя живот“ — пише тя. Е, предполагам, че съм й помогнала наистина. Не че отначало беше лесно, помниш колко рядко казваше някоя дума, без да вложи в нея отровното си жило, и как изслушваше всяко мое предложение за работата в училище с презрителното снизхождение като към някой лунатик… Нищо, всичко това вече съм го забравила. То беше породено единствено от скритата й неприязън към живота.
Всички успяха да ме поканят на вечеря, дори Полин Гибсън. А Полин се осмели да ме покани, защото преди няколко месеца старата госпожа Гибсън почина. И в дома Томгалън бях втори път на вечеря, с още един монологичен „диалог“. Но аз се наслаждавах на чудесната храна, която поднесе госпожица Минерва, а тя — на удоволствието да ми разкаже още някоя и друга трагедия. Не успя да скрие от мен факта, че се отнасяла със съжаление към всички извън рода Томгалън, но ми направи няколко мили комплимента и ми подари прекрасен пръстен с аквамарин — със синьо-зелени, почти лунни отблясъци — който й подарил баща й за осемнадесетия й рожден ден („когато бях млада и красива, скъпа — доста красива. Да-а, сега вече, предполагам, мога да го кажа…“) Зарадвах се, че пръстенът е принадлежал на госпожица Минерва, а не на Анабела. Убедена съм, че ако беше неин, нямаше да мога да го нося. Много е красив. В бижутата, дарени от морето, има едно такова тайнствено очарование…
Домът Томгалън определено е великолепен, особено сега, когато всичко наоколо е раззеленено и разцъфнало, но не бих заменила за него нашия още неоткрит Дом на мечтите, въпреки всичките му градини и духовете, които го обитават.
Не че не е хубаво и аристократично домът ти да бъде обитаван от дух. Нали точно заради това бяха личните ми пререкания с Уличката на привиденията — понеже на нея всъщност няма никакви привидения!
Вчера вечерта се разходих за последен път до любимото си старо гробище. Разхождах се и се питах: дали пък Стивън Прингъл не си е затворил най-сетне очите? Дали Хърбърт Прингъл не се кикоти в гроба си от време на време? Довечера ще се сбогувам и с Царя на бурите — ще издебна точно мига, в който залезът застане над челото му и полумракът изпълни любимата ми долинка.
Малко се поуморих през последния месец от всички тия изпити, сбогувания и „прощавания“. Като се върна в „Грийн Гейбълс“, цяла седмица ще мързелувам — няма да пипна нищичко. Само ще тичам на воля из лятната хубост на зеления свят. Ще мечтая в здрача край Извора на дриадата; ще се нося по Езерото на бляскавите води в ладия от лунни лъчи (е, ако ладиите вече не са на мода, може и в лодката на господин Бари); ще бера иглики и камбанки в Гората на духовете; ще търся диви ягоди из горното пасище на господин Харисън; ще танцувам със светулките по Алеята на влюбените, ще посетя старата забравена градина на Хестър Грей, ще си седя на задната стълба под звездите и ще слушам как морето ме призовава в съня си…
И когато седмицата свърши, ти ще се завърнеш у дома, и вече никъде няма да ми се ходи…
15
На другия ден, когато настана време Анн да се сбогува с обитателите на „Уинди Уилоус“, Ребека Дю не се появи никаква, и леля Кейт печално връчи на Анн едно писмо:
Скъпа госпожице Шърли,
Пиша ти това за сбогом, защото едва ли ще имам сили да ти го кажа лично. Цели три години ти уж временно пребиваваше под нашия покрив. И макар да имаш щастието да притежаваш духа и естествения вкус на младостта към радостите на живота, никога не се отдаде на безсмислените удоволствия на лекомислената и изменна тълпа. Във всички случаи и към всекиго, особено към пишещата тия редове, се държа най-изтънчено и деликатно. Винаги си имала особено внимателно отношение към моите чувства, и откривам, че само при мисълта за твоето заминаване на душата ми ляга тежка мъка. Но не бива да роптаем срещу онова, което Провидението е предопределило.
По теб ще жалят всички в Съмърсайд, които имаха предимството да те опознаят. И почитта на едно искрено, макар и скромно сърце, винаги ще ти принадлежи. И винаги ще се моля за твоето щастие и благополучие на този свят, и за вечното ти блаженство на онзи, в който ще отидеш.