– Не можеш ли да я задържиш достатъчно дълго, за да можем ние да направим защитния кръг? После ще сме в безопасност.
– Не – казва Кармел. – Няма начин. Трябваше да го видите тази сутрин, тя го гонеше като муха.
– Мерси – изсумтявам аз.
– Вярно е. Томас няма да излезе жив оттам. Ти не можеш да го защитиш. А той самият ще е зает със заклинанието.
Уил скача напред и сграбчва лакътя на Кармел.
– За какво говориш? Ти си ходила в къщата? Да не си луда?! Майк щеше да ме убие, ако ти се беше случило нещо лошо!
Тогава си спомня, че Майк е мъртъв.
– Трябва да измислим начин да оформим кръга и да направим заклинанието – мисля на глас. – Иначе Анна никога няма да ми каже по собствена воля какво се е случило.
Най-после Морфран проговаря.
– Всичко се случва с причина, Тезеус Касио. Имаш по-малко от седмица да измислиш нещо.
По-малко от седмица. По-малко от седмица. Няма как да стана компетентна вещица за по-малко от седмица, а със сигурност няма да стана и по-силен или по-способен да контролирам Анна. Трябва ми подкрепление. Трябва да се обадя на Гидиън.
Всички стоим в градината пред къщата на Томас, сбирката ни в кухнята приключи. Неделя е, мързелива, тиха неделя, твърде рано е дори за църква. Кармел върви с Уил към колите. Каза, че ще го изпрати до тях, ще постои малко с него. Все пак тя е най-близката му приятелка, а едва ли може да си представи, че Чейс помага много в случая. Предполагам, че е права. Преди да тръгне, тя дръпна Томас настрана и си казаха нещо шепнешком. Докато гледаме как Кармел и Уил се отдалечават, го питам за какво е станало дума.
Той свива рамене.
– Просто искаше да ми каже, че се радва, че съм ѝ разказал. И че се надява да не си ми ядосан, защото тя ще пази тайната ти. Просто иска да помогне.
И после продължава да говори и да говори и да се опитва да придаде важност на това как тя го била докоснала по ръката. Ще ми се да не бях питал, защото сега няма да млъкне.
– Виж – казвам, – радвам се, че Кармел е започнала да те забелязва. Ако си изиграеш добре картите, може и да имаш шанс. Просто не ѝ бъркай в главата твърде много. Доста я стресна с това.
– Аз и Кармел Джоунс – казва той подигравателно, макар че продължава да се взира с надежда след колата ѝ. – След милион години, може би. По-вероятно е да се забие с Уил, докато го успокоява. Той е умен, харесван, като нея. Не е лошо момче.
Томас пооправя очилата си. И Томас не е лошо момче и може би един ден ще го осъзнае. Засега му казвам да отиде да се облече.
Когато той се обръща и тръгва обратно към къщата, забелязвам нещо. Около градината минава пътечка в полукръг, която стига до края на алеята към пътя. Там, където се срещат, има малко бяло дърво, фиданка на бреза. А от най-ниския клон виси тънък черен кръст.
– Хей – викам след него и соча. – Какво е това?
Но не ми отговаря той. Морфран излиза наперено на верандата по чехли и синя пижама, с кариран халат, завързан около издутия му корем. Тоалетът му изглежда нелепо под рокендрол брадата с плитка, но не за това мисля сега.
– Кръстът на Папа Легба – казва той простичко.
– Ти практикуваш вуду? – казвам аз и той изсумтява, което приемам за потвърждение. – И аз.
Той се изсмива в чашата с кафе.
– Не, не практикуваш. А и не бива.
Добре де, беше блъф. Не практикувам. Уча се. А тук имам златна възможност.
– Защо да не бива? – питам.
– Синко, във вуду магията става въпрос за сила. Силата, която е в теб, и силата, която канализираш. Силата, която крадеш, и силата, която получаваш от скапаното пиле, което изяждаш на вечеря например. А ти имаш около десет хиляди волта в това нещо в кожената ножница на кръста ти.
Инстинктивно докосвам камата в задния ми джоб.
– Ако се занимаваше с вуду и беше успял да канализираш това, ами, тогава щеше да е като да гледам как нощна пеперуда лети към огромна лампа за комари. Щеше да изгаряш двадесет и четири часа в денонощието.
Той свива очи.
– Може би някой ден ще те науча.
– Ще се радвам.
Казвам последното в момента, в който Томас се появява отново на верандата в чисти, но все пак разностилни дрехи. Притичва надолу по стълбичките.
– Къде отиваме? – пита той.
– Пак при Анна – казвам аз.
Той леко позеленява.
– Трябва да измисля как да стане този ритуал или след седмица ще се взирам в няколко откъснати глави и вътрешностите на Кармел.
Томас позеленява и го тупвам по рамото.
Обръщам се пак към Морфран. Той ни хвърля погледи над ръба на чашата кафе. Значи вуду магията канализира сила. Интересен тип е този. А и ми даде твърде много храна за размисъл, за да мога да заспя.