Малвина и Елиас са във всекидневната. Малвина плете нещо от тъмносиня прежда, а Елиас чете вестник и пуши лула. Изглеждат нещастни дори във вечерните си домашни занимания. Лицата им са увиснали и отегчени, устните свити в тънки, навъсени линии. Нямам представа как е започнал романсът им, но сигурно е било толкова интересно, колкото да гледаш боулинг по телевизията. Съзнанието ми търси Анна – съзнанието на всеки от нас я търси – и сякаш сме я призовали, тя слиза по стълбите.
Имам странното усещане, че искам да стисна очи, а същевременно не мога да ги откъсна от сцената. Тя е облякла бялата рокля. Това е роклята, в която ще умре, но сега не изглежда по същия начин, както е изглеждала тогава. Момичето, което стиска малка платнена чанта и гледа изненаданите и все по-гневни изражения на Малвина и Елиас, докато стои на стълбите, е толкова пълно с живот. Раменете ѝ са изправени и силни, а тъмната ѝ коса се спуска на плавни вълни по гърба. Брадичката ѝ е повдигната. Ще ми се да видя очите ѝ, защото знам, че са изпълнени с тъга и триумф.
– Какво си мислиш, че правиш? – пита Малвина настоятелно.
Гледа ужасено дъщеря си, сякаш я вижда за пръв път. Имам чувството, че въздухът около нея се раздвижва и сега усещам полъх от силата, за която Томас говореше.
– Отивам на бала – отговаря спокойно Анна. – И няма да се връщам.
– Няма да ходиш на никакъв бал – казва злъчно Малвина.
Тя бавно се повдига от стола, като звяр, който дебне плячка.
– Никъде няма да ходиш с тази отвратителна рокля.
Приближава се към дъщеря си като свива очи и преглъща тежко, все едно се дави от нещо.
– Облякла си бяло като булка, но кой мъж ще те вземе като даваш на момчетата да ти повдигат полата!
Отмята глава назад, като пепелянка и заплюва Анна в лицето.
– Баща ти щеше да се срамува от теб.
Анна не помръдва. Единственото, което издава някаква емоция, е ускореното ѝ дишане.
– Татко ме обичаше – казва тихо тя. – Не знам защо ти не ме обичаш.
– Лошите момичета са колкото безполезни, толкова и глупави – казва Малвина и махва с ръка.
Не знам какво има предвид. Мисля, че нещо се губи от лошия ѝ английски. Или просто е тъпа. Май е второто.
Горчилка се събира в гърлото ми от това, което виждам и чувам. Никога не съм чувал някой да говори така на детето си. Искам да се пресегна и да я разтреса, докато ѝ дойде някакъв акъл в главата. Или поне докато чуя нещо да изпука.
– Качи се горе и я свали – нарежда Малвина. – И после я донеси да я изгорим.
Виждам как ръката на Анна стиска чантата по-силно. Всичко, което притежава, е събрано в това малко кафеникаво парче плат, завързано с връв.
– Не – отговаря спокойно тя. – Тръгвам си оттук.
Малвина се изсмива. Грачещ звук. Тъмна светлина се появява в очите ѝ.
– Елиас – казва тя. – Заведи дъщеря ми в стаята ѝ. Съблечи тази рокля от нея.
„Божичко“ – мисли си Томас. С крайчеца на окото си виждам как Кармел слага ръка пред устата си. Не искам да гледам това. Не искам да знам. Ако този мъж я докосне, ще наруша кръга. Не ме интересува, че е само спомен. Не ме интересува, че трябва да видя какво ще се случи. Ще му счупя врата.
– Не, мама – казва изплашено Анна, но когато Елиас се приближава до нея, тя застава твърдо. – Няма да му позволя да ме докосне.
– Скоро ще ти бъда баща, Анна – казва Елиас.
При тези думи ми се обръщат червата.
– Трябва да ми се подчиняваш.
Той облизва устни нетърпеливо. Зад мен чувам как Анна, моята Анна в роклята от кръв, започва да ръмжи.
Когато Елиас тръгва към нея, Анна се обръща и се затичва към вратата, но той я хваща за ръката и я завърта към себе си. Толкова са близо, че косата ѝ го шибва през лицето; толкова са близо, че тя сигурно усеща тежкия му дъх. Ръцете му вече пълзят по тялото ѝ, дърпат роклята ѝ, а аз поглеждам към Малвина, но единственото, което виждам, е изражение на задоволство и омраза. Анна се дърпа и крещи през зъби; завърта глава и я забива в носа на Елиас, не достатъчно силно да му разбие носа, но стига да му насълзи очите. Успява да се освободи и се втурва към кухнята, където е задната врата.
– Няма да излезеш от тази къща! – гласът на Малвина е остър като писък.
Тя тръгва след нея, сграбчва я за косата и я дърпа.
– Ти никога, никога няма да излезеш от тази къща!
– Ще изляза! – извиква Анна и блъска майка си.
Малвина се строполява върху голям дървен шкаф и се олюлява. Анна тръгва да я заобиколи, но не вижда как Елиас се надига до стълбите. Искам да ѝ извикам да се обърне. Да ѝ кажа да бяга. Но няма значение какво искам. Всичко това вече се е случило.